Катерин си припомни предишните опити, предишните работни места, спомни си баща си и неосъществимите му мечти и се помъчи да говори безразлично — не й се искаше нито да насърчава напразни надежди у Лари, нито пък да убива ентусиазма му.
— Каза, че не сте били особено близки с Уайтстоун.
Лари се поколеба.
— Да.
На челото му се появи малка бръчка. Истината беше, че двамата с Йън Уайтстоун изобщо не мелеха. Телефонното обаждане беше много изненадващо. На срещата Уайтстоун сякаш се чувстваше неудобно. Когато обясни за какво става дума и Лари каза: „Странно, че си се сетил за мен“, настъпи неловка пауза, после Уайтстоун рече: „Демирис иска много обигран пилот, а ти си такъв.“ Сякаш му натрапваше работата, а Лари му правеше услуга. Щом Лари каза, че предложението го интересува, англичанинът сякаш изпита голямо облекчение и побърза да си тръгне. Общо взето, срещата беше много странна.
— Не е за изпускане — рече Лари на Кати. — Демирис е плащал на Уайтстоун петнадесет хиляди драхми месечно. Това са петстотин долара и там той си е живял като цар.
— Но това не означава ли, че ще живееш в Гърция?
— Че двамата ще живеем в Гърция — поправи я Лари. — При толкова пари можем да спестим достатъчно, за да сме независими след една година. Длъжен съм да опитам.
Катерин се двоумеше, внимателно подбираше думите си.
— Лари, толкова далеч е, изобщо не познаваш Константин Демирис. Сигурно и тук можеш да намериш…
— Не! — отсече ядно той. — Тук никой не дава пет пари дали си добър пилот. Интересува ги само колко дълго си плащал проклетите профсъюзни вноски. Там ще бъда независим. Точно за такова нещо съм си мечтал, Кати. Демирис има флотилия от самолети, каквито не си сънувала, а аз отново ще летя, скъпа. Единственият, на когото трябва да се харесам, е Демирис, а според Уайтстоун ще му допадна.
Тя отново си припомни работата му в „Пан Ам“, надеждите му, неуспехите с по-малките авиокомпании и рече: „Господи, в какво се забърквам?“ Това означаваше да изостави всичко, което бе постигнала, да отиде да живее на непознати места с непознати хора, със съпруг, който й беше почти непознат.
Лари я наблюдаваше.
— Чуваш ли ме?
Катерин погледна лицето му, на което се бе изписало нетърпение. Това беше нейният съпруг и ако искаше да запази брака си, трябваше да живее там, където живееше той. А ако излезеше нещо от това, щеше да е чудесно. Той отново щеше да бъде старият Лари. Очарователният, забавен, прекрасен мъж, за когото се беше омъжила. Трябваше да опита.
— Разбира се — отвърна Катерин. — Защо не заминеш и не се срещнеш с Демирис? Ако нещата се уредят, ще дойда при теб.
Той й хвърли очарователна момчешка усмивка.
— Знаех, че мога да разчитам на теб, мила. — Прегърна я и силно я притисна. — Свали тази нощница, защото ще я надупча.
Но докато я сваляше, Катерин си мислеше как ще го съобщи на Бил Фрейзър.
Рано на другата сутрин Лари хвана самолета, за да се срещне с Константин Демирис.
Следващите няколко дни Катерин не получи вест от съпруга си. През седмицата се усети, че се надява въпросът да не се е уредил и Лари да се върне. Дори и да започнеше работа при Демирис, никой не знаеше докога ще трае това. Той сто на сто щеше да си намери работа и в Съединените щати.
Шест дни след заминаването си Лари й се обади.
— Катерин?
— Здравей, любими.
— Стягай багажа. Говориш с новия личен пилот на Константин Демирис.
След десет дни Катерин беше на път за Гърция.
КНИГА ВТОРА
14.
НОЕЛ И КАТЕРИН
Атина, 1946 година
Хората дават облика на някои градове, други градове пък дават облика на хората. Атина е като наковалня, устояла на чука на столетията. Била е превземана и плячкосвана от сарацини и османлии, но винаги търпеливо е оцелявала. Разположена е в южния край на полуостров Атика, който на югозапад плавно се спуска към Фалиронския залив, а на изток се издига величествената планина Имитос. Под бляскавото лустро на града все още е потулено селище, изпълнено с духовете на древността и пропито от богати традиции и непреходно величие. Гражданите му живеят колкото в миналото, толкова и в настоящето. Атина е град на постоянните изненади, пълна е с открития и в крайна сметка човек не може да я опознае.
Лари чакаше самолета на Катерин на летище Еленикон. Тя го видя да се приближава към стълбичката. Затича се към нея развълнуван и нетърпелив. Стори й се загорял и отслабнал, беше се отърсил от напрежението.