— Липсваше ми, Кати — рече Лари и я грабна в прегръдките си.
— И на мен ми беше мъчно за теб — каза тя, съзнавайки, че това е самата истина.
Разделеха ли се, Катерин забравяше силното физическо въздействие, което й оказваше мъжът й, за да го изпита наново при следващата им среща.
— Как прие новината Бил Фрейзър? — попита Лари, докато й помагаше да мине през митницата.
— Държа се много добре.
— Нямаше друг избор, нали? — язвително подхвърли мъжът й.
Катерин си припомни срещата с Бил Фрейзър. Беше я гледал шокиран.
— Ще отидеш да живееш в Гърция? Защо, за Бога?
— Така е записано в брачния ми договор — шеговито отвърна Катерин.
— Толкова ли Лари не намери работа тук?
— Не знам защо, Бил, но все нещо се обърква. Ала вече има работа в Гърция и, изглежда, смята, че нещата ще потръгнат.
След първото импулсивно възражение Фрейзър се държа чудесно. Улесни я във всичко и настоя тя да запази дяла си във фирмата.
— Няма да останеш там завинаги — постоянно й повтаряше той.
Катерин мислеше за тези думи, докато наблюдаваше как Лари се уговаря с носача да отнесе багажа й до лимузината. Той разговаряше на гръцки и Катерин се чудеше колко лесно му се удават чуждите езици.
— Почакай да се запознаеш с Константин Демирис — говореше Лари. — Той е като крал. Имам чувството, че всички европейски магнати се чудят какво да измислят, за да му угодят.
— Радвам се, че го харесваш.
— И той ме харесва.
Никога не го беше виждала толкова доволен и ентусиазиран. Това беше добро предзнаменование.
На път към хотела й описа първата си среща с Демирис. Униформен шофьор го чакал на летището. Лари поискал да хвърли поглед на самолетите на Демирис и шофьорът го откарал при огромен хангар в другия край на пистата. Вътре имало три самолета и той огледал критично всеки един. Самолетът модел „Хокър-Сидли“ бил прекрасен и на него му идело да се метне зад щурвала и да излети. Другият бил шестместен „Пайпър“ в отлично състояние. Лари преценил, че машината с лекота ще вдигне петстотин километра в час. Третият бил двуместен преустроен „Л–5“ — прекрасен самолет за по-кратки разстояния. Личната флотилия била впечатляваща. След като привършил огледа, Лари се върнал при шофьора, който го наблюдавал, и рекъл:
— Бива си ги. Да вървим.
Шофьорът го откарал във вила във Варкиза — богаташко предградие на двадесет и пет километра от Атина.
— Щом видиш дома на Демирис, няма да повярваш на очите си — каза Лари на Катерин.
— Какъв е? — нетърпеливо попита тя.
— Невъзможно е да се опише. Обхваща към десет акра земя с електрифицирани врати, с пазачи, кучета и всичко останало. Отвън вилата е като дворец, вътре е като музей. Има закрит плувен басейн, киносалон със сцена. Ще я видиш някой ден.
— Беше ли любезен? — попита Катерин.
— Разбира се — усмихна се Лари. — Бях посрещнат тържествено — явно славата ми си беше казала думата.
Всъщност Лари беше чакал три часа в малко преддверие, за да бъде приет от Константин Демирис. При обичайни обстоятелства щеше да беснее от подобно пренебрежение, но сега съзнаваше колко много зависи от тази среща и беше прекалено спокоен, за да се ядоса. Беше казал на Катерин, че тази работа е много важна за него, но не й каза, че има ужасна нужда да я получи. Биваше го единствено да управлява самолети и без това се чувстваше безпомощен. Сякаш животът му се беше спуснал на непроучени емоционални дълбини и налягането беше твърде високо, за да изплува оттам. Всичко зависеше от тази служба.
След три часа се появи иконом и съобщи, че мистър Демирис е готов да го приеме. Преведе Лари през просторна приемна, която все едно че се намираше във Версай. Стените бяха боядисани в нежни оттенъци на златистото, зеленото и синьото, по тях висяха гоблени от Бове, обградени с ламперия от палисандрово дърво. На пода имаше великолепен елипсовиден килим, а над него висеше огромен полилей от кристал и позлатен бронз.
Вратата на библиотеката беше обградена с две колони от зелен оникс с капители от позлатен бронз. Самата библиотека беше изискана — проектирана от майстор в занаята. Стените бяха облицовани с дърворезба. Върху едната изпъкваше бяла мраморна полица над камина с позлатени украшения. Над нея до тавана се издигаше тройно огледало с картина на Жан-Оноре Фрагонар. През отворения прозорец Лари зърна огромен вътрешен двор с изглед към парк, осеян със статуи и шадравани.
В дъното на библиотеката имаше голямо старинно бюро, а зад него — великолепен стол с висока облегалка, тапициран с гоблен тип Обюсон.
Демирис стоеше до бюрото пред голяма стенна карта, на която бяха набодени множество цветни топлийки. Когато Лари влезе, той се обърна и подаде ръка.