— Американец е, но летяхме заедно в Кралските военновъздушни сили. Той не е просто добър, той е голям пилот, мистър Демирис. Не познавам по-добър.
Демирис мълчаливо слушаше как Йън Уайтстоун възхвалява достойнствата на приятеля си, опитвайки се да открие фалшивата нота, която го дразнеше. Накрая я долови — Уайтстоун прекаляваше с хвалбите, но това вероятно беше от смущение, че така внезапно напуска.
Демирис не беше човек, който оставя на случайността и най-малките подробности, затова, след като Уайтстоун си отиде, се обади в няколко страни. До вечерта се увери, че наистина някой е вложил пари, за да финансира Уайтстоун при създаването на малка компания за електроника в Австралия. Разговаря с един приятел от английското Министерство на военновъздушните сили и след два часа получи сведения за Лари Дъглас. „В живота е малко несериозен, но инак е превъзходен летец“ — каза приятелят му. Демирис се обади във Вашингтон и Ню Йорк и скоро беше наясно със сегашното положение на Лари Дъглас.
На пръв поглед всичко изглеждаше наред. И все пак Константин Демирис усещаше смътно безпокойство, предчувствие за беда. Обсъди въпроса с Ноел, разсъждавайки дали ако предложи повече пари на Йън Уайтстоун, той няма да остане. Ноел внимателно го изслуша и рече:
— Не, Коста, нека си върви. А щом толкова препоръчва този американец, при всички положения бих го изпробвала.
В крайна сметка това натежа.
Щом разбра, че Лари Дъглас ще дойде в Атина, Ноел не беше в състояние да мисли за нищо друго. Мислеше колко години са й били нужни, мислеше за внимателното, търпеливо планиране, за бавното, неумолимо затягане на мрежата и беше уверена, че Демирис би се гордял с нея, стига да знаеше. Каква ирония! Ако не беше срещнала Лари, можеше да е щастлива с Демирис. Допълваха се идеално. И двамата обичаха властта и знаеха как да я използват. Стояха над простосмъртните. Бяха богове, предопределени да властват. И накрая никога не губеха, защото притежаваха дълбоко, почти мистично търпение. Можеха да чакат вечно. Но за Ноел чакането вече беше приключило.
Тя прекара деня, излегната в хамак в градината — преповтаряше плана, и когато слънцето започна да се снижава в небето на запад, вече беше доволна. Донякъде съжаляваше, че е пропиляла толкова много време от последните шест години да крои планове за отмъщение. То беше мотивирало почти всеки неин миг, придаваше на живота й енергичност, осмисляше го и го правеше вълнуващ, а сега след няколко кратки седмици всичко щеше да приключи.
В този момент, докато лежеше под залязващото гръцко слънце и късният следобеден бриз разхлаждаше тихата зелена градина, Ноел нямаше представа, че всичко едва започва.
Не можа да спи нощта преди пристигането на Лари. Лежеше будна, спомняше си Париж и мъжа, дал й дарбата да се смее и после отнел й я отново… усещаше в утробата си бебето на Лари, завладяло тялото й така, както баща му беше завладял ума й. Спомняше си онзи следобед в мрачния парижки апартамент и агонията, когато острата телена закачалка се врязваше все по-дълбоко в плътта й, докато не разкъса бебето със сладка непоносима болка, докато не я докара до истерия и от нея не рукна нескончаема река от кръв. Спомняше си и отново преживяваше всичко… болката, агонията и омразата…
В пет часа сутринта беше на крак, седеше облечена в стаята и наблюдаваше огромната огнена топка, която се издигаше над Егейско море. Това й напомняше една друга сутрин, когато беше станала рано, беше се облякла и чакаше Лари — само че сега той щеше да дойде. Защото се беше погрижила за това. Както тя някога бе имала нужда от него, така сега Лари се нуждаеше от нея, въпреки че все още не го знаеше.
Демирис изпрати да й съобщят, че би желал да закусва с него, ала Ноел беше твърде възбудена и се боеше, че настроението й ще разбуди любопитството му. Отдавна беше разбрала, че Демирис има чувствителността на котка — нищо не му убягваше. Още веднъж си припомни, че трябва да бъде внимателна. Искаше сама, по свой си начин да се справи с Лари. Дълго и усилено беше размишлявала върху факта, че използва Константин Демирис като несъзнателно оръдие. Ако някога научеше, нямаше да му хареса.