— Значи проектите идват от тук.
— Да, от кад.
— От кад ли?
— Комитет за активен дизайн — отдел за оказване помощ през времето, самолетна компания със запазени права „Сондърс-Виксен“. Да бъдем от полза е удоволствие за нас.
Той ме докосна по рамото, за да ми покаже части от крила, поставени върху платформа на количка, която един работник по сглобяването придвижваше напред. Той бе облечен в бял работен комбинезон, на който в черно бе избродирана емблемата на компанията.
— Погледнете тук, тези детайли се наричат „ребра“. При ниска скорост ребрата се отварят и през тях потича въздушна струя, която изтласква крилото нагоре и се получава по-висок подем. Доста умно, нали?
Мислите ми бяха заети от нещо друго.
— Дали проектите за самолети са ваши или негови?
Той се обърна към мен, готов да ми обясни.
— Проектът съществува, Ричард — възможността за точно такова съчетание от елементи, в точно тези съотношения — проектът за именно този механизъм съществува от първия миг на съществуване на времепространството. Онзи, който пръв начертае плановете, може да нарече
Проекта така, както иска. Всеки измежду световете притежава собствени закони и представи за това кое чия собственост е и тези закони и представи са в повечето случаи различни.
Той сви вежди съсредоточено.
— Ние наричаме онзи модел „Китън“ и в нашият свят, това е модел 8у-вр на компанията „Сондърс-Виксен“, патентован както си му е редът и защитен от закона. Джофри де Хавиланд в своето време, а това означава във времето, което е минало за вас, е нарекъл този модел „тайгър мот“, патентован под името на самолетната компания „де Хавиланд“. Женевиев де ла рош в нейното време го е нарекла „папилон“, регистрирайки го под марката „авион ла рош“. Сега разбираш, нали? Това е отворен процес.
Хоторн изчерпа цялото си красноречие. Стори ми се, че се безпокои за това, че все още не мога да го разбера напълно.
— Както виждаш, проектът няма отношение към това дали ще бъде открит или не — продължаваше той. — проектът представлява невидима конструкция на огромно хвърчило, която винаги е съществувала, винаги ще съществува, без значение дали някой ще я открие, или не. Разбираш ли какво казвам? Той се изплъзва като лисица! — Хоторн се усмихна. — както се казва при нас.
— Вие сте добър човек, Дерек — казах аз. — мисля, че съм на път да разбера за какво ми говорите.
Той ме погледна за секунда със загриженост в израза на сините си очи. После леко се поусмихна.
— Също и аз.
Към края на производствената линия детайлите се сглобяваха, пъстроцветни като дъга. На някои стоеше марката на компанията, на други имена на пилоти и собственици. Имаше поредица от учебни самолети с последователно изписани големи главни букви /, к, ь на руля.
Отвън долиташе шума на двигатели. Едни бяха запалвани, други работеха, трети се изключваха.
Как ли се чувства човек, мислех си аз, ако може да дойде в тази фабрика и да получи съвсем нов модел самолет, направен
От дърво и платнище.
— Тези двигатели предполагам, че не са ролс ройс джипси мейджърс.
— Вие как мислите?
— Според мен, не са — отвърнах аз.
— Използваме тривейнска марка 2 кирхе.
— Разбира се, аз бих я нарекъл джипси мейджър.
— Така е — отвърна той съвсем сериозно.
Ние поговорихме още за самолетите. Разговорът ни от време на време бе прекъсван, когато той ми посочваше някои изобретателно направени части на машините, които предполагаше, че не съм забелязал.
Изглежда не подозираше, че аз съм очарован от неговото време също толкова, колкото и от самолетите.
— Това не е 1923 година, нали? Той вдигна глава учудено.
— Разбира се, че е 1923, за нас е така. За нас годината е 1923.
— Модел „тайгър мот“, не е бил изобретен по-рано от 1930 година. Това е станало някъде в началото на 30-те години.
— По-добре използвайте думата открит. Изобретен е дума, която звучи някак… Собственически. Проектът е съществувал винаги.
— „Тайгър мот“ не е бил открит до началото на 30-те години, дерек. Какво тогава прави тук през 1923 година? Обзалагам се, че ще ми кажете, че вашата 1923 година е различна от моята.
— Общо взето, е така — отвърна той.
— Доколкото знам, при вас е имало война — продължи той. — наричали сте я световна бойна? Е, добре, но тук нямаше война. Значително количество хора измежду нас предвидиха, че войната е предстояща и направиха избора да не участват в нея. Просто решиха, че за тяхното развитие тя не е необходимост, нали разбирате.