Той не изглеждаше тъжен, когато говореше това и аз съзнавах, че няма защо да се чувства тъжен. Разрухата и унищожението не му бяха познати.
— Отричайки се от войната, ние се пренесохме н друго измерение на времето,
Където можехме да насочим всичките си сили да вършим онова, което ни прави щастливи. По отношение на теб, това е времето на компанията „Сондърс-Виксен“, свързана с откриване на самолетни конструкции. Затова и някои от нашите самолети са се появили по-рано, отколкото при вас. Защото на нас не ни се е налагало да си губим времето с големи самолети, нашите конструктори не са убивани по фронтовете и други подобни неща.
— … Пренесли сте се в някакво алтернативно време ли казахте?
— Разбира се. Това се случва всяка минута, хората винаги могат да решат да променят своето бъдеще. Вие например решихте да няма ядрена война някъде около 19в3 година по ваше време. Войната беше надвиснала над вас, но вие направихте друг избор. Малцина други взеха различно решение. Те сметнаха, че войната ще отговори на техните потребности. Различните времена се разклоняват, срещат или протичат паралелно. Нашите времена протичат паралелно.
— Поради което мога да ви посетя.
— Не. Ти можеш да ни посетиш, защото обичаш същото, което и ние. Обичаш да наблюдаваш света .от първокласно двукрило. Ние пък обичаме да строим подобни неща.
— Толкова е просто.
— Горе-долу — каза той. — и нищо не ни заплашва.
— Вас не би заплашва.
— Наистина — каза той. Спря до крилото на жълт като маргарита самолет модел „Китън“ в самия край на производствената линия и избърса една почти невидима прашинка от емблемата на Англия, изрисувана върху корпуса.
— Това място те привлича, защото ние твърде напомняме миналото, което сам би искал да имаш. Тук не стои въпросът за оцеляването. Този свят едва ли скоро ще бъде обгърнат от пламъци. Можеш да разчиташ, че в това измерение на времето, времето на „Сондърс-Виксен“, винаги ще намериш аеродруми, потънали във високи треви, пръснати навсякъде, и малки самолети за развлечение, които пътуват насам-натам и возят пътници за по няколко шилинга на обиколка. Тук ще намериш прости двигатели и модели на самолети толкова елементарни, че пилотът би могъл да поправи някоя повреда само с един-два гаечни ключа, сам да закърпи някой пробив в материята и съвсем да не се интересува от твоите високи познания в областта на електрониката и енергетиката.
— А когато летя тук, няма ли опасност да загина?
— Предполагам, че е възможно — отговори той така, сякаш не бе помислил за подобна възможност. — понякога може да се случи странна катастрофа, но никой обикновено не пострадва — лицето му просветна — приятно ни е да мислим, че това е така, защото качеството на нашите машини е много добро.
Той ме преведе през една врата от другата страна на хангара и само след миг ние приближавахме с очи срещу слънчевата светлина. Това бе гледка, която едновременно се вряза в паметта ми и събуди спомени у мен, сякаш съм бил тук и преди.
Тревата бе пробила между белите плочки на площадката и се подаваше отвсякъде, зелена като море. Тя се простираше чак до обширните поля наоколо ни и в далечината преминаваше в ниски, зелени хълмчета, осеяни с ферми и с цъфнал дъб.
Това място бе рай за един летец. Накъдето и да духаше вятърът, навсякъде имаше трева, където да се приземиш. Това бе време, предшестващо откриването на тесните насрещни на вятъра писти. Това място бе радост за окото и сърцето.
На площадката имаше може би двайсетина самолета „Китън“. Някои бяха дълго употребявани машини, които са докарани за ремонт, а други бяха току-що излезли от производствената линия и чакаха пилот за първия изпитателен полет. На един от самолетите върху корпуса имаше надпис летателно училище Сондърс-Виксен. Един инструктор и ученикът му седяха в двете кабинки и единият подаваше сгъната карта за полети на другия. На отсрещния край на редицата, огромен в сравнение с всички останали, стоеше елегантен кабинков самолет, който сигурно беше „Емпрес“.
Непосредствено до нас се намираше последен модел от серията „китън“. Един инженер довършваше настройката на карборатора и си прибираше инструментите.
Бях застанал до Хоторн и чаках мотора да заработи, наслаждавайки се на утрото и на този миг.
— Да ви предложа няколко обиколки? — извика пилотът от кабината.
Самолетът беше прекрасен, бисерно-бял, със златисти орнаменти по предните повърхности. На корпуса бяха изписани регистрационните букви: о-емьр.
— На осем оборота — каза инженерът и се захвана да развърти дървеното витло при изключен двигател. — изключен?