Но не беше минал и месец, отново възникна проблем.
Изглежда, не бях затегнал достатъчно капачката за моторното масло на Къб и един ден, когато летях високо над гората, внезапно попаднах в низходящ въздушен поток. Самолетът изведнъж рязко се разтърси. И в същия момент забелязах как едно канарче прелетя покрай отворената врата.
— Странно — казах си на глас, загледан назад към жълтата точица, която бавно се изгубваше от погледа ми. — как така едно канарче ще лети толкова високо по тези пусти места?
Накрая стигнах до извода, че това трябва да е някакво избягало канарече, политнало най-сетне на свобода, което се наслаждава просто на това да размахва криле и да си лети без посока.
Само след няколко минути забелязах капчици масло по подкоса на крилото, край отворената врата. После се появиха още капки. След това забелязах масло от дясната страна на предпазното стъкло, след което потекоха струйки масло отстрани на самолета.
Чудех се какво ли става, докато насочвах самолета към широка, равна ливада. Дали не се беше спукал маслопроводът? Какъв ли беше проблемът?
И тогава ми просветна. Онова, което видях над гората, не е било канарче, а капачката за маслото! Било е капачката на резервоара за масло, която бе боядисана в жълто като канарче, и сега моторното ми масло се стичаше от отворения резервоар! Явно се налагаше да се приземявам.
Същата вечер. Капачката на резервоара се върти във въздуха между мене и екрана на компютъра ми. Сигурен ли си, Ричард, че никога друг път няма да ти се случи да ти се отвинти капачката на маслото? Напълно възможно е при някой от следващите ти полети да не я затегнеш достатъчно здраво и пак ще ти се привиди канарче, а ти ще мълвиш: „о, не…“
Не можех нито да занитя капачката, нито да я затегна с болт, който, доколкото добре се познавах, спокойно някой път можеше да попадне в резервоара. Трябва да има някакъв начин, който да е по-сигурен. Но капачката е проектирана така, че просто трябва да се завинти добре. А аз си знам, че все някой ден може да се случи да забравя да я затегна. Как да направя така, че капачката да не може да падне и да си направи един последен самостоятелен полет?
Събудих се рано, още преди утринната виделина, и открих, че онзи смътен образ от снощи продължава да плува пред очите ми. Проблемът си оставаше неразрешен. Наблюдавах го внимателно, без да мисля за нищо. Само го гледах. С пълно търпение.
И тогава се случи нещо странно. Във въздуха се прошумоля, образът изчезна и на негово място изникна различна капачка за масло. И както си гледах, за по-малко
От секунда видях някакво очертание зад този технически детайл — едно прекрасно човешко лице, което се мерна така, както пощенският раздавач се мярка пред шпионката на вратата. Лице на вестител.
Очите й срещнаха моите и в един кратък миг в тях проблесна стъписване и изумление, че съм я видял. Тя притаи дъх и изчезна.
Вляво, блестейки във въздуха, се въртеше капачка за масло с кожена каишка, която приличаше на връзка за обувки. Единият край на каишката бе прикрепен към капачката с малък жичен накрайник, а другият бе свързан с щипката на обтекателя точно под десния заден цилиндър на мотора. При положение че щипката е там, нямаше начин капачката да падне. Би могла да се отвърти при някакъв силен вятър, но нямаше как да изпадне от самолета, освен ако предната половина на самия самолет се откъснеше заедно с нея.
Това бе просто, но категорично решение.
Вечерта бях в работилницата. Пробих малка дупчица отстрани на капачката, откъдето да мине жицата, с която да се свърже каишката, след което забързах тази каишка за щипката на обтекателя и приспособлението беше готово. Прилягаше съвършено. Дори и да не затегна капачката, дори и да я издърпам от резервоара, тя пак не можеше да падне на повече от един инч от отвора, когато стерженът е в нивомера, при положение, че каишката е здрава. Да! Няма да виждам повече канарчета!
Когато вечерта се прибирах вкъщи, бях замислен. Защо пък точно кожена каишка? — чудех се аз. Защо да не е метална жица? В авиацията в наше време навсякъде се използват метални жици — откъде ми беше дошла идеята за кожена каишка?
Докато си задавах тези въпроси, връщайки се назад към онзи момент, в който
Ми бе хрумнало решението, отново за части от секундата ми се мерна онова красиво лице. Зад тъмните коси се виждаше небрежно подпъхнат чертожен молив. В дълбоките кафяви очи проблясна учудване, когато срещнаха погледа ми. И мигновено изчезнаха след това.
Заковах се на пътя, припомняйки си случилото се, а някой сякаш с моя глас изрече:
— Кой беше това?
Стиснах устни, но въпросът не се преустанови. Как можех да забравя онези очи? Това не беше обикновено утринно просветление, в което ми се явява решението на моите проблеми около самолета. Там имаше някаква жена!