— И на акъла не ми е идвало, сихди! Вашите железници напълно ме погубиха. Не ми е хрумвало да се помирявам с тях.
— И все пак го стори.
— Как тъй?
— Внимавай! Питам те, считаш ли за забранено жени да седят във вагона на железницата с други мъже?
— Да, строго забранено.
— Считаш ли по-нататък за забранено, жени да стоят зад шатрите с други мъже, още повече през нощта?
— Всъщност, да. Но ако ти си този, знам, че мога да ти ги поверя.
— Но и също ако ти се намираше в един такъв вагон, всеки мъж щеше да разреши на своята жена или дъщеря да седне в твоя близост.
— Мислиш ли? — попита той поласкан.
— Да, защото честността и благонадеждността ти личат от пръв поглед.
— Хм-м! И аз щях да мога да разговарям с тях?
— Разбира се!
— Даже да им помогна, ако се нуждаят от помощта ми?
— Естествено! Това е голямото предимство, на което се радват нашите жени и дъщери по време на пътуването — всеки спътник им помага и ги закриля.
— Сихди, това го намирам за чудесно. Знаеш с какво удоволствие подкрепям ближния. Това е прекрасно даже при мъже, а колко ли прекрасно трябва да е при жени! Представи си, ако в знак на благодарност получа една любезна усмивка!
— Със сигурност ще я имаш.
— Моля те за тази любезна усмивка на благодарност да си траеш пред Ханнех, защото ще получи погрешна представа за вашите железници, а това ще ми причини болка.
— Болка? На теб? Мисля, че хич не искаше да знаеш за железницата?
— Съвсем правилно! Всъщност не мога да я търпя. Но когато жените седят до почтени, услужливи мъже и ги възнаграждават с усмивка на любезна признателност, то не виждам никаква разумна причина, защо точно на мен да е запретено да пътувам с железницата. Казвам ти, ако оттук до Мека вървеше такъв трен, вероятно нямаше да седя на камила.
— А да пътуваш с него?
— Да. А бих ли могъл на една такава жена да разказвам за нашите опасни дела, за куража и неустрашимостта ни.
— Разбира се. Тя дори ще ти е благодарна, защото с тези разкази ще разсейваш скуката й.
— Не само това. Аз значително бих допринесъл за обогатяване на нейните познания в областта на джеграфията [24] и тариха [25], за което вероятно също ще получа някоя любезна усмивка. Сихди, тая работа с железницата стои съвсем иначе, отколкото си я представях. Защо не ми каза веднага за усмивката? Ти винаги забравяш най-главното. Това ти го намирам кусур. И когато ме подвеждаш така до някое погрешно мнение, хвърляш сетне вината върху мен, дето хич не съм виновен. Сега съзнавам, че вашите подредби не са чак толкова осъдителни, както досега съм си мислел, и съм склонен… ха, погледни нагоре, сихди! Виждаш ли онези нусур [26]?
— Да — отговорих. — Наблюдавам ги от известно време.
— Те кръжат сега над нас и като че ни дебнат.
— Да. Искат да видят дали могат да очакват от нас някаква плячка Ако останат над нас и ни съпътстват, можем да бъдем убедени, че сме сами в този район. Впрочем ти се заблуди в тези птици Това не са нусур. Под ниср се разбира белоглавият лешояд. А този, който се вие над нас с женската си е брадат лешояд, наричан ел бюдж. Среща се по-често в Египет и магхрибските страни. Тук е рядък. Преди малко видях тези птици да идват от югозапад. Погледни, те отново се отдалечават в тази посока! Това е забележително.
— Защо?
— Защото смятат, че там ще намерят по-лесна храна отколкото при нас. Тези птици виждат изключително надалеч. Съгледали са ни от голямо разстояние и дойдоха да ни огледат. Понеже сега отново се отдалечиха, можем да приемем, че там повече могат да се надяват на плячка отколкото при нас. Нашите животни са здрави и силни, затова се движим бързо. Тези птици добре умеят да преценяват такива неща. Там, на югозапад от нас, трябвала има някакво страдащо същество, чиято стойка и движения дават на лешоядите надежда за скорошна лапачка.
Проследихме птиците с очи. Когато Халеф вече не можеше да ги различава, аз все още ги виждах като малки точки, които повече не се отдалечаваха, а кръжаха над определено място.
— Виждаш ли ги още? — попита Халеф.
— Да — обясних. — Там трябва да има някакво немощно създание или дори няколко.
— Може би даже трупове?
— Възможно. Но при тях трябва да има и живи същества, от които лешоядите се страхуват, иначе отдавна щяха да са кацнали.
— Ти говориш за немощно създание. Не е ли наш дълг да отидем на помощ?
— Действително.
— Може би се касае само за животни?