— Да не би да си се сблъскал с бени кхалид? — попита Халеф.
— Да — обясни шейх Абд ел Дарак сериозно.
— Били сте се с тях?
— Само кратко време. След няколко минути всичко беше свършило — прозвуча презрително.
— Аллах, Аллах! Победихте ли?
— Приятелю мой, щяхме ли да седим тук, ако не бяхме победители? Не след дълго ще настане ден. Тогава ще видите по нас следите от опустошителната битка. Ще ви покажа арената на победата.
— Къде се намира тя?
— Там, където беше вашият бивак, при Бир Хилу. От деня, в който Тавил бен Шахид стана повелител на бени кхалид, те не са имали почивка. Племето на бени лам така страдаше от разбойническите им набези, че го заплашваше немотия. Тогава взех решение с един голям удар да реша нещата между нас и тях. Подготвих се и само чаках следващото им нападение. Неотдавна получих вестта, че враговете отново се стягат за набег. Искаха да вземат пътя си през Бир Хилу, та ако случайно нещо узнаем, да си помислим, че походът не е насочен към нас. Беше ми споменат и броят на техните воини. За да мога да се разправя с тях по най-късата процедура, потеглих насреща им с една значително по-голяма дружина, която заради водата трябваше да разделя. Заехме три кладенеца западно от Бир Хилу. Изпратих срещу врага моите бързоходци, които не е лесно да бъдат открити. Когато ми доложиха за приближаването на бени кхалид, събрах трите отряда. После бегачите залегнаха близо до кладенеца и ви наблюдаваха, дълбоко заровени в пясъка. След двубоите пратих двама съгледвачи при вас, но не за да разбера дали сте още при кладенеца, а исках да знам как да се отнасям с вас. Вашето Канс ел А’дха трябваше да стане наше, но се питах дали да ви пощадя, или не. Тогава чух, че не сте издали враговете. Не повярвах на ушите си, защото такова благородство още не бях срещал. Когато потеглихте после на юг, там ви очакваха бени кхалид. Исках да се възползвам от случая и заедно с тях да заловя и вас. Те трябваше да бъдат сразени, а вие — освободени след оставяне на съкровището. Не знаех, че войниците са тръгнали да яздят с него на север. Шейх Тавил се беше върнал с един малък отряд и аз бях изпратил след него моите бегачи. Ето как ми убегна, че персиецът се е отделил от вас. После и вие потеглихте на юг, но също обърнахте назад. Бени кхалид ви последваха. Какво се случи сега, знаете до най-малките подробности, останалото ще научите едва след като сте го видели. Изтокът като че започна да светлее. Веднага щом се съмне, ще потеглим оттук.
— Накъде? — попита Халеф.
— Към Бир Хилу.
— Ще вземете ли Гхани?
— Да.
— И какво ще стане после с него?
— Ще го прогоним.
— Аллах! Няма ли да застреляте и него?
— Не. Той не е участвал в убийството, за което трябваше да отмъстим, а само притежаваше част от откраднатите вещи. Не е пролял кръвта на някой бени лам, така че и ние няма да вземем неговата. Онова, което е извършил спрямо вас и асакерите, си е само ваша работа. А и една самотна старост без сина за него ще бъде по-голямо наказание, отколкото бързата смърт.
— Това е вярно Ел Гхани отблъсна любовта, тя си отиде от него и сега той без любов ще се тътри към гроба. Сам си го поиска.
— Затова пък толкова по-здраво ще я задържим ние — каза Абд ел Дарак много сериозно. — Още при наблюденията, които направих при вас край Бир Хилу, установих поведение, което най-напред ме озадачи. Бяхте малко хора, а не се страхувахте от голямото надмощие на враговете, които, на всичкото отгоре, и щадяхте. После проявихте милост към убийците на войниците, вместо да упражните отмъщение. Вашите слова ми бяха предадени и също ми бе казано как сте погребали мъртвите и сте стреляли над техния гроб. Никой бен араб [139] не постъпва така. Към това се добавя и нещо друго. Докато един от моите бегачи се е криел в пясъка край кладенеца, за да ви наблюдава, четирима мъже се отдалечили оттам и минали близо до него. Той се промъкнал след тях. Те се изкачили на едни скали. Мюнеджията бил при тях. Той дълго говорил с висок глас. Моят съгледвач го слушал и ми доложи всичко, дори онова, което му беше трудно да схване. Докладът му не беше пълен и вероятно в много отношения погрешен, но аз заключих дълбоко в сърцето си някои неща, които ми бяха дали представа какво трябва да притежавам в живота, за да превърна смъртта в живот. Кои бяха тези мъже?