Той замълча.
— Ако погледнеш отвъд Мурано, ще видиш Венеция. Това е моят град. Бих могъл да ти покажа още много неща, го май че трябва вече да тръгваме. И все пак погледни го добре. Оттук може да се види как се е случило всичко. Но никой не го поглежда оттук.
— Красива гледка. Благодаря ви, сър.
— Е — каза полковникът, — да тръгваме.
Глава пета
Но продължи да гледа, градът му се виждаше толкова прекрасен и той се развълнува, както едно време, когато беше на осемнайсет години и го видя за първи път, и не разбираше нищо от него, а само знаеше, че е красив. Зимата беше много студена през онази година и планините отвъд равнината бяха побелели. Австрийците трябваше да се опитат да направят пробив там, където река Силе и старото корито на Пиаве образуваха ъгъл и представляваха единствените отбранителни линии.
Ако владеехте старото корито на Пиаве, тогава щяхте да имате и Силе, където да се оттеглите, ако не задържите първата линия. Зад Силе нямаше нищо, освен гола равнина, добра шосейна мрежа към равнината Венето и равнините на Ломбардия, а австрийците атакуваха отново и отново, до късна зима, опитвайки се да се доберат до този хубав път, по който колата се движеше сега направо за Венеция. През онази зима полковникът, тогава лейтенант, и то в чуждестранна армия, което беше станало причина по-късно да бъде подозиран в собствената му армия и не бе допринесло нищо добро за неговата кариера, боледуваше от гърло. Гърлото му беше възпалено, защото стоеше непрекъснато във водата. Не беше възможно да изсушиш дрехите си и беше по-добре да се измокриш бързо и да си стоиш мокър.
Атаките на австрийците бяха зле координирани, но постоянни и ожесточени, започваха с тежки бомбардировки, с които предполагаха, че ще всеят смут, а след като прекратяваха огъня, оглеждахте позициите си и преброявахте хората. Нямаше време да се грижите за ранените, защото знаехте, че атаката ще последва веднага. После убивахте хората, които газеха насреща през блатата, държейки пушките си над водата, и се приближаваха бавно, защото бяха до кръста във водата.
Ако не прекратяваха бомбардировките, когато започваше атаката, мислеше си често полковникът, тогава не знам какво щяхме да правим, лейтенанте. Но те винаги спираха огъня преди атаката и го пренасяха в тила.
Ако бяхме загубили старото корито на Пиаве и се бяхме оттеглили на Силе, противниците щяха да пренесат огъня на втората и третата линия, макар че тези линии бяха незащитими — те би трябвало да приближат оръдията си и да бият по време на цялата атака, докато направят пробив. Но, да благодарим на бога, атаката винаги се командува от някой високопоставен глупак, мислеше полковникът, и те действуваха несъгласувано.
През цялата зима, със силно възпалено гърло, той беше убивал хора, които идваха към него с ръчни гранати, закачени с куки на ремъци, преметнати през раменете, с тежки раници от телешка кожа и подобни на кофи каски. Те бяха враговете.
Но той никога не беше ги мразил, нито пък можеше да има някакви чувства към тях. Командуваше с превързан около гърлото стар чорап, натопен в терпентин; отбиваха атаките с пушечна стрелба и с картечниците, които бяха оцелели, или все още можеха да се използуват след бомбардировката. Учеше хората си да стрелят както трябва — умение, което се среща рядко в европейските войски, — а също да могат да гледат врага, настъпващ срещу тях, и понеже винаги имаше моменти на затишие, когато можеше свободно да се стреля, те усвоиха стрелбата много добре.
След бомбардировката винаги трябваше да броиш, и то бързо, за да знаеш с колко войници разполагаш. Три пъти го раняваха през онази зима, но винаги се отърваваше леко — раните бяха малки, в плътта, без да засягат костта — и той беше станал доста уверен в своето безсмъртие, защото знаеше, че отдавна трябваше да е загинал при бомбардировките на тежката артилерия, които винаги предхождаха атаките. Най-накрая той наистина беше ранен както трябва и завинаги. Нито една от другите рани не му беше причинила това, което му причини първата тежка рана. Смятам, че просто загубих своето безсмъртие, мислеше той. Е, в известен смисъл това е доста голяма загуба.