— Разбира се. Тук не се краде. Казах ти вече.
— Искам да взема необходимите предпазни мерки, сър, за вашите ценни вещи.
— Понякога си толкова благороден, че чак ми се повдига. Продухай си ушите и чувай от първия път какво ти казвам.
— Чух ви, сър — каза Джаксън.
Полковникът го погледна втренчено, изучавайки го с познатата убийственост.
Няма съмнение, че е мръсен кучи син, мислеше Джаксън. А може да бъде и дяволски мил.
— Извади моя и твоя куфар, паркирай колата горе и провери горивото, водата и гумите — каза полковникът и пресече изцапания с бензин и масло циментов праг на входа към бара.
Глава шеста
В бара, на първата маса до входа, седеше забогатял от войната миланец, дебел и як, както само един миланец може да бъде; беше със своята скъпо облечена и твърде съблазнителна любовница. Пиеха negronis — коктейл от две части сух вермут и сода — и полковникът се чудеше от колко данъци се е отървал, за да може да купи това лъскаво момиче с дълго палто от норка и колата с подвижен покрив, която беше видял, докато шофьорът я караше по дългата, виеща се рампа, за да я заключи. Двойката се взря в него с присъщото за този вид хора лошо възпитание, а той поздрави едва забележимо и каза на италиански:
— Извинявайте, че съм с униформа. Но това наистина е униформа. Не е костюм.
След това им обърна гръб, без да чака ефекта от забележката си, и се приближи към бара. Оттам човек можеше да наблюдава багажа си, както впрочем правеха двамата poscecani14.
Навярно той е Commendatore15, мислеше полковникът. Тя е красиво, хищно парче. Действително е дяволски красива. Чудя се какво ли щеше да стане, ако имах пари да си купя няколко от този сорт и да ги облека в норки? Ще мина и с това, което имам, мислеше той, а те да вървят по дяволите.
Барманът се ръкува с него. Този барман беше анархист, но нямаше нищо против полковникът да си е полковник. Беше доволен, гордееше се и се ласкаеше сякаш и анархистите си имаха полковник и през месеците на тяхното познанство му се струваше, че е създал този полковник или поне го е издигнал и беше щастлив така, както човек може да бъде щастлив от участието си в издигането на някоя campanile, та дори и на старата църква в Торчело.
Барманът беше чул разговора, или по-скоро дръзката реплика, и беше много доволен.
Вече беше изпратил товарния асансьор за джин „Гордън“ и „Кампари“.
— Пристигат с онова ръчно управляемо устройство. Как вървят нещата в Триест?
— Горе-долу както си ги представяш.
— Аз дори не мога да си ги представя.
— Не се напрягай — каза полковникът — и няма да получиш хемороиди.
— Не бих имал нищо против, ако бях полковник.
— И аз нямам нищо против.
— Сили няма да ти останат, както от разхлабително.
— Не казвай на почтения Пачарди.
За двамата това беше шега, тъй като почтеният Пачарди беше министър на отбраната на Италианската република. Беше връстник на полковника и се беше сражавал храбро в Първата световна война, а също и в Испания — като командир на батальон — и там полковникът се беше запознал с него, когато беше военен наблюдател. Сериозността, с която почтеният Пачарди заемаше поста министър на отбраната на една неспособна да се отбранява страна, свързваше полковника и бармана. И двамата бяха доста практични мъже и образът на почтения Пачарди, който се грижеше за отбраната на Италианската република, засилваше чувството им за хумор.
— Горе, при нас е забавно — каза полковникът — и на мен ми харесва.
— Трябва да механизираме почтения Пачарди — каза барманът — и да го снабдим с атомна бомба.
— Имам три в багажника — каза полковникът. — От новия модел, с всичките им такъми. Не трябва да го оставяме невъоръжен. Трябва да му доставим ботулизъм и антракс.
— Не можем да изневерим на почтения Пачарди. По-добре е да живееш един ден като лъв, отколкото сто години като овца.
— По-добре е да умреш прав, отколкото да живееш на колене. Макар че много често е по-добре веднага да легнеш по корем, ако искаш да останеш жив.
— Без провокации, господин полковник.
— Ще ги душим с голи ръце — каза полковникът. — Милиони ще се вдигнат на оръжие само за една нощ.
— С чие оръжие? — попита барманът.
— Ще бъдат взети необходимите мерки. Това е само етап от Грандиозния план.
Точно в този момент на вратата се появи шофьорът. Полковникът усети, че докато бяха разговаряли, не беше наблюдавал вратата, а винаги се дразнеше, когато притъпяваше бдителността си или не се грижеше за безопасността си.