— Барон Алварито беше тук и ви търсеше.
— Ще го намеря в „Хари“.
— Добре, господин полковник.
— Къде е Великия магистър?
— Ще го потърся.
— Кажи му, че ще бъда в бара.
Глава седма
Барът беше в дъното на фоайето на „Грити“, макар че фоайе, помисли полковникът, не е точната дума, с която може да се нарече тази привлекателна входна зала. Май Джото беше дал дефиниция на окръжността, помисли той. Не, това е в математиката. Той помнеше и харесваше най-много следния анекдот за художника: „Беше лесно“ — казал Джото, след като начертал правилна окръжност. От кого, по дяволите, беше чул това и къде?
— Добър вечер. Таен съветнико — каза той на бармана, който не беше щатен член на Ордена, но полковникът не искаше да го обиди. — Какво мога да направя за теб?
— Пийте, господин полковник.
Полковникът погледна през прозорците и вратата на бара към водите на Канале Гранде. Виждаше се високият черен стълб, на който завързваха гондолите, и зимната светлина на късния следобед върху брулената от вятъра вода. Отвъд Канала беше старият Дворец; един шлеп, черен и внушителен, се движеше нагоре по Канала, широкият му нос тласкаше вълната, макар че вятърът не беше насрещен.
— Приготви ми много сухо мартини — каза полковникът. — Двойно.
Точно в този момент в бара влезе оберкелнерът. Беше в официално облекло на главен келнер. Притежаваше нравствена красота, както би трябвало да бъде при всеки човек. Усмивката му извираше от сърцето или оттам, където е центърът на тялото, и се появяваше, искрена и красива, на повърхността — лицето.
Имаше изящно лице с дълъг прав нос, какъвто имат хората от онази част на Венето, където се беше родил той, ласкави, весели, честни очи и благородна, присъща на възрастта му бяла коса — беше с две години по-възрастен от полковника.
Приближи се, усмихвайки се мило, и в същото време затворнически, защото двамата имаха много общи тайни, и протегна длан — едра, дълга, силна, широка, добре поддържана, както подобаваше и беше необходимо за неговата длъжност, а полковникът протегна своята — два пъти простреляна и леко обезформена. Така беше осъществена връзката между двамата стари жители на Венето, двамата мъже и братя, обединени от членството си в човешкия род, единствения клуб, където всеки от тях плащаше членски внос, и в същото време братя, свързани от любовта си към една стара страна, видяла много сражения, страна, винаги победоносна в поражението, която и двамата бяха отбранявали в младостта си.
Ръкуването им продължи само толкова, колкото беше нужно, за да почувствуват здраво връзката и удоволствието от срещата. После Maitre d’Hotel25 възкликна:
— Господин полковник!
Полковникът отговори:
— Gran Maestro26!
След това го покани да пийнат заедно, но и Maitre d’Hotel каза, че е на работа. Беше невъзможно и забранено.
— … е забранено — каза полковникът.
— Разбира се — отговори Gran Maestro, — но всеки трябва да изпълнява задължението си, а тук правилата са умерени и ние сме длъжни да ги спазваме, особено аз.
— Ненапразно си Gran Maestro — каза полковникът.
— Донеси ми едно малко „Карпано punto e mezzo“27 — каза Gran Maestro на бармана, който все още не беше член на Ордена поради някаква незначителна, неопределена, неформулирана причина. — Да пием за ordine28.
И така, нарушавайки наредбите и принципите на поведение, забравяйки за личния пример, полковникът и Gran Maestro гаврътнаха питието си. Не бързаха, а и Gran Maestro не се притесняваше. Те просто го изпиха наведнъж.
— А сега да обсъдим работите на Ордена — каза полковникът. — Нали сме в тайната стая?
— Да — отсече Gran Maestro. — Или аз я обявявам за тайна стая.
— Продължавай — каза полковникът.
Орденът — чисто фиктивна организация — беше основан в серия от разговори между Gran Maestro и полковника. Името му беше El Ordine Militar, Nobile у Espirituoso de los Caballeros de Brusadelli29. Полковникът и оберкелнерът говореха испански, и тъй като смятаха този език за най-подходящ при основаването на ордени, бяха го използували, за да назоват своя орден. Той носеше името на един особено прочут мултимилионер — милански спекулант, който не плащаше данъци. По време на бракоразводното дело, в спора за подялбата на имуществото той беше обвинил публично младата си жена, че го е лишила от разсъдък посредством своите необичайни сексуални изисквания.