— Да върви по дяволите болната ми ръка. Откога пък стана болна?
— Тя е болна. Много болна, дори най-болната, която си виждал. Моля те, разказвай ми за сраженията, без да бъдеш прекалено брутален.
— Задачата е лесна. Нямам да уточнявам кога става това. Времето е облачно, а мястото е 986 342. Каква е ситуацията? Опушваме врага с артилерия и минохвъргачки. С-3 съобщава, че С-691 заповядва Червените да бъдат в пълна готовност в 17:00. С-6 иска да си в пълна готовност и да хвърлиш много артилерия. Белите съобщават, че при тях всичко е наред. С-6 съобщава, че рота А ще се придвижи и ще се присъедини към рота Б.
Рота Б беше спряна първа от действията на противника и остана на място, без да са искали това от нея. С-6 не може да се похвали с кой знае какъв успех. Това е неофициално. Той иска още артилерия, но артилерия няма.
За какво ти е да ти разказвам за сражения? Наистина не разбирам. Или всъщност разбирам. На кого са му притрябвали истински сражения? Но ето, това са сраженията по телефона, дъще, а после ще сложа звуковете, миризмите и случките — кой беше убит, кога и къде — ако искаш.
— Искам само това, което ти желаеш да ми разкажеш.
— Ще ти разкажа как беше. Генерал Уолтър Бедъл Смит и до ден-днешен не знае как беше. Макар че може би греша, както съм грешил толкова много пъти.
— Радвам се, че не трябва да се срещам с него и с лъскавия мъж.
— Няма да е нужно да се срещаме с тях в ада, който е на земята — увери я полковникът. — А аз ще сложа долу наряд да пази вратите на ада, за да не влизат такива типове.
— Ти прозвуча като Данте — каза сънено момичето.
— Аз съм мистър Данте — отговори полковникът. — За момента.
За малко той наистина се почувствува на мястото на Данте и начерта всички кръгове. И той като него не беше справедлив, но все пак ги начерта.
Глава тридесет и трета
— Ще пропусна подробностите, тъй като на теб ти се спи, а това е съвсем естествено и би трябвало да се очаква — каза полковникът.
Загледа се отново в чудатата игра на светлината върху тавана. След това погледна момичето, то беше по-хубаво от всички момичета, които изобщо някога бе виждал.
Беше виждал как хубостта идва и си отива, а когато си отива, тя сякаш лети. Момичетата, които са необикновено хубави, погрозняват по-бързо от останалите, мислеше полковникът. Но вярвам, че тази ще забави ход и ще издържи докрай. Мургавите се запазват най-дълго. Освен това тя е от благородно потекло и хубостта й може да остане вечна. Повечето от нашите прелестни хубавици продават газирана вода и не знаят фамилията на дядо си, освен, може би, ако е Шулц. Или Шлиц.
Не трябва да имаш такова отношение, продължи мислено той. Не беше изразил тези чувства на глас, защото знаеше, че момичето в никакъв случай не би ги одобрило, освен това то вече спеше здраво, свито на кълбо като котка.
— Спи спокойно, моя най-скъпа прелест, а аз ще ти разказвам, просто ей така.
Момичето беше заспало, но продължаваше да държи болната му ръка, която той презираше. Усещаше дишането й: така дишат младите, когато заспиват лесно.
Полковникът й разказа всичко, без да проговори.
И така, след като имах честта да изслушам генерал Уолтър Бедъл Смит, който обясни колко лесна ще е атаката, ние атакувахме. Участвуваха Великата червена дивизия, уверена в своята собствена слава, и Девета дивизия, която беше по-добра от нашата. Бяхме и ние, готови да атакуваме винаги, когато ни заповядат.
Ние нямахме време да четем комикси, нямахме време почти за нищо, защото винаги се придвижвахме преди зазоряване. Това не е лесно и ти трябва да зарежеш Грандиозния план и да гледаш само своята дивизия.
Носехме четирилистна детелина, която беше безсмислена за всички, освен за нас, защото я обичахме, и всеки път, когато я видя, все същото нещо става вътре в мене. Някои мислеха, че е бръшлян, но не беше бръшлян, а четирилистна детелина, която приличаше на бръшлян.
Заповедта беше да атакуваме с Великата червена дивизия — Първа пехотна дивизия на армията на Съединените щати — и те и техният тананикаш си „Калипсо“ офицер от Отдела за външна информация никога не ти даваха възможност да забравиш с кого си имаш работа. Той беше славно момче, но какво да се прави — такава му беше службата.
Идва ти до гуша от фъшкии, ако не обичаш аромата или вкуса им. Никога не съм ги обичал. Макар че като дете обичах да газя в оборски тор и да го усещам между пръстите на краката си. Но фъшкиите ме отегчават. Отегчават ме моментално и мога да ги усетя, дори когато са на повече от хиляда ярда.