— Барман — каза полковникът, — колко струват тези две питиета? Не забравяй да кажеш на Чиприяни, че ще му изпратя чек за тази глупост.
Глава тридесет и осма
Обядваха в „Грити“, а момичето беше разопаковало малкия абаносов негър и го беше сложило високо на лявото си рамо. Украшението, дълго около три инча, беше доста красиво, ако ти харесват такива неща. А ако не ти харесват, си глупак, помисли полковникът.
Не трябва да си груб дори и в мислите си, каза си той. Сега трябва да бъдеш добър във всяко отношение, докато си кажете довиждане.
Звучи като любовно послание.
Довиждане и bonne chance97 и hasta la vista98. Винаги казваме само merde и толкоз. Сбогом, мислеше той, това е хубава дума. Звучи добре. Сбогом, сбогом за дълго, отнеси го там, където отиваш. С всичките му такъми.
— Дъще, колко време мина, откакто ти казах, че те обичам?
— Не си ми го казвал, откакто седнахме на масата.
— Казвам ти го сега.
Когато пристигнаха в хотела, момичето влезе в тоалетната и среса търпеливо косата си. Тя не обичаше тоалетните. Сложи си червило, за да направи устните си такива, каквито той най-много ги желаеше, и докато правеше това, тя си каза: Не мисли изобщо. Не мисли. И преди всичко не бъди тъжна, защото той заминава.
— Хубава си.
— Благодаря ти. Бих искала да бъда хубава заради тебе, ако е възможно и ако изобщо мога да бъда хубава.
— Италианският език е прекрасен.
— Да. И мистър Данте мислеше така.
— Gran Maestro — каза полковникът, — какво има за хапване в тази Wirtschaft99?
Gran Maestro ги беше наблюдавал незабелязано — с обич и без завист.
— Месо ли искате или риба?
— Днес е събота и рибата не е задължителна. Така че аз ще си поръчам риба.
— Имаме писия — каза Gran Maestro. — А вие, госпожо?
— Каквото ми предложите. Разбирате повече от мене от храна, а и аз харесвам всичко.
— Реши, дъще.
— Не. Предпочитам да оставя това на някого, който разбира повече от мен. Имам апетит на пансионерка.
— Ще бъде изненада за вас — каза Gran Maestro със своето дълго, предано лице с посивелите вежди над меките, с подпухнали клепачи очи и с щастливото изражение на стар войник, който все още е жив и цени това.
— Някакви новини за Ордена? — попита полковникът.
— Само това, че водачът ни е в затруднение. Конфискували са всичко, което притежава. Или във всеки случай са се намесили.
— Надявам се, че не е сериозно.
— Имаме доверие на нашия водач. Излизал е благополучно и от по-страшни бури.
— За нашия водач — каза полковникът.
Той вдигна чашата си, която беше напълнена с току-що прелята истинска „Валполичела“.
— Пий за него, дъще.
— Не мога да пия за тази свиня. Освен това аз не принадлежа към Ордена.
— Сега си негов член — каза Gran Maestro. — Por merito di guerra100.
— Тогава ще пия — съгласи се тя. — Наистина ли съм член на Ордена?
— Да — отговори Gran Maestro. — Все още не си получила дипломата си, но аз те назначавам Върховен почетен секретар. Полковникът ще ти разкрие тайните на Ордена. Господин полковник, моля, разкрий ги.
— Разкривам ги — каза полковникът. — Нали наоколо няма сипаничави хора?
— Не. Той излезе със своята лейди. Мис Бедекер.
— Добре. Тогава — каза полковникът — ще ги разкрия. Ти трябва да знаеш само главната тайна. Поправяй ме, Gran Maestro, ако направя грешка.
— Хайде, разкрий ги! — отговори Gran Maestro.
— Ето, разкривам ги. Слушай внимателно, дъще. Това е върховната тайна. Слушай. Любовта си е любов и веселието си е веселие. Но всичко утихва, когато златната рибка умре.
— Разкрита е — каза Gran Maestro.
— Много съм горда и щастлива, че съм член на Ордена — отговори момичето. — Но това в някои отношения е доста груб Орден.
— Да, наистина — каза полковникът. — А сега, Gran Maestro, кажи какво всъщност ще ядем, стига с тия загадки.
— Първо, рак enchillada101 както го приготвят тук, но студен. Сервиран с раковината. Второ, писия за теб, а за дамата мешана скара. Какви зеленчуци искате?
— Каквито имате — каза полковникът.
Gran Maestro се отдалечи, а полковникът погледна момичето, след това през прозореца към Канале Гранде и видя вълшебните петна и промени на светлината, достигнали чак тук, в дъното на бара, който сега беше умело преустроен в трапезария, и попита: