Тя падна до патока.
Това е убийство, помисли полковникът. А кое не е убийство в наши дни? Е, момче, все още можеш да стреляш.
Момче, как не, помисли той. Ти, съсипано старо копеле. Но погледни, те идват.
Бяха фиовци и долетяха на сноп, който се сгъсти, а после се разтегли и разпръсна, и отново се сгъсти, а коварната патица на леда започна да ги вика.
Остави ги да се завъртят още веднъж, каза си полковникът. Дръж си главата надолу и не мърдай дори и с очи. Те ще дойдат.
Те наистина дойдоха, отзовавайки се на предателския вик.
Изведнъж крилете им се приготвиха за кацане, както се спускат предкрилките. След това видяха леда и се издигнаха, набирайки височина.
Ловецът, който сега не беше нито полковник, нито каквото и да било друго, само стрелец, се изправи в дървената бъчва и улучи две. Те се удариха в леда почти така силно, както големите патици.
Две стигат от едно семейство, каза си полковникът. Или това беше племе?
Полковникът чу зад себе си изстрел. Знаеше, че там няма друго прикритие и обърна глава, за да погледне отвъд заледената лагуна към отсрещния, обрасъл с острица бряг.
Край на лова, помисли той.
Ято зеленоглавки, които летяха ниско, изведнъж се издигнаха нагоре, разпръсквайки се, сякаш бяха застанали на опашките си и набираха височина.
Той видя една да пада и чу втори изстрел.
Сърдитият лодкар стреляше по патиците, които щяха да се приближат до полковника.
Как може да прави това, помисли полковникът.
Човекът имаше пушка, за да стреля по ранените патици, които можеха да избягат там, където кучето не беше в състояние да ги стигне. За полковника да се стреля по патиците, които отиваха към прикритието, беше най-лошото нещо, което един човек може да причини на друг по време на лов.
Лодкарят беше прекалено далеч, за да чуе вика му. Ето защо полковникът стреля по него два пъти.
Прекалено далече е, за да могат да го стигнат сачмите, мислеше той, но поне ще разбере, че знам какво прави. За какво, по дяволите, е всичко това? И то на един толкова приятен лов — най-добре организираният и най-добре преминал лов на патици, в който съм участвувал, а тук съм изпитвал толкова удоволствие, колкото никъде другаде през живота си. Какво му става на този кучи син?
Той знаеше колко е вредно за него да се ядосва. Ето защо взе две хапчета и ги прокара с глътка джин „Гордън“ от манерката си, тъй като нямаше вода.
Знаеше, че джинът също е вреден за него и помисли: Всичко е вредно за мен, освен почивка и много леки упражнения. Добре, ще почиваш и ще правиш леки упражнения, момче. Мислиш ли, че това е леко упражнение?
Ти, хубост моя, каза си той. Как искам сега да си тук, в двойното прикритие, а гърбовете и раменете ни да се докосват. Щях да се обръщам, да те виждам и да стрелям точно по прелитащите високо патици, за да се изфукам. Щях да се опитам да вкарам някоя в прикритието, без тя да те удари. Щях да се опитам да сваля една такава патица, каза си той, чувайки шума от крилете във въздуха. Стана, обърна се, видя самотния паток, дългошиест и красив — крилете му го носеха бързо към морето. Открояваше се ясно в небето на фона на планините. Насочи пушката, прицели се и натисна спусъка, завъртайки се рязко.
Патокът падна върху леда точно до прикритието и проби леда. Това беше ледът, разчупен, за да се сложат мамците, и отново замръзнал леко. Викачката го погледна и повдигна крака.
— Никога през живота си не си го виждала — каза полковникът. — Не вярвам да си го видяла и когато идваше. А може и да си. Но ти не каза нищо.
Патокът беше паднал с главата надолу и сега главата му беше под леда. Полковникът се загледа в красивото му зимно оперение по гърдите и крилата.
Иска ми се да й дам дреха, цялата от перушина, както древните мексиканци са украсявали боговете си, мислеше той. Но предполагам, че тези патици ще отидат на пазара, пък и никой няма да знае как да ги одере и да обработи кожите. Би била красива, все пак. С кожи от зеленоглавки — на гърба от мъжкари, а на предницата от младоци, с две надлъжни ленти от зимно бърне — по една върху всяка гърда. Ще бъде страшна жилетка. Повече от сигурен съм, че ще й хареса.
Как искам да долетят, помисли полковникът. Може би ще дойдат няколко глупави патици. Трябва да съм готов, ако дойдат.
Но нито една не дойде и той се замисли.
От другите прикрития не се чуваше нищо, само случайни изстрели долитаха откъм морето.