Повече от век Темпест Маунтин беше обител на дебнещия страх. За първи път научих за кошмара от вестникарски репортаж за трагедията, сполетяла тукашните места и приковала вниманието на целия свят. Тази местност представлява уединена и пустинна хълмиста част от планините Катскил, обитавана навремето от неголям брой холандски заселници. Сега единственото, което е останало от тях, са порутените сгради и белязаните с клеймото на деградацията поселища, разпръснати из тези забравени от Бога възвишения. Преди създаването на щатската полиция представителите на цивилизования свят рядко са пристъпвали в тукашните краища и даже днес за патрулирането из района се отделят незначителни сили. За злото от хребета на Темпест Маунтин открай време се разказват старинни легенди, популярни сред жителите на близките селца. Това е и най-често обсъжданата тема в елементарните разговори между изродените дегенерати, които напускат родния си пущинак само за да разменят саморъчно изплетените си кошници за нещо, което не могат да отгледат, убият или уловят.
Дебнещият страх се бе загнездил в мрачното и изоставено имение на рода Мартенс76, разположено на хребета на Темпест Маунтин. Възвишението дължеше името си на гръмотевичните бури, които често бушуваха над него. Вече над сто години за този старинен дом, заобиколен от вековни дремещи гори, се разказваха невероятни ужасяващи истории, в които се мълвеше за чудовищна, безшумно прокрадваща смърт. С настъпването на лятото тя напускала пределите на имението и започвала да броди из околността. Местните жители шушукаха за някакъв демон, който след смрачаване нападал хората, проявили достатъчно неблагоразумие да кръстосват тези краища пешком. На сутринта намирали тленните им останки — обезобразени, разчленени и оглозгани — а нерядко от злочестите клетници оставали само кървави следи, водещи към прокълнатата къща. Според някои светкавиците призовавали дебнещия страх да напуска убежището си, а според други гръмотевичният тътен бил неговият глас.
Никой от хората, живеещи извън тази хълмиста местност, не приемаше на сериозно тези противоречиви разкази с нелепите им описания на тайнствения демон. В същото време тукашните фермери и селските жители за нищо на света не допускаха, че стародавните предания може да са измислица. Мнозина от тях бяха посещавали имението — без съмнение под въздействието на живописните сказания — ала така и не откриха никакво доказателство за съществуването на демона. Престарелите бабички не спираха да бъбрят за страшния призрак, обитаващ пустеещия дом, за семейство Мартенс, за разноцветните им очи, превърнали се в техен своеобразен наследствен признак, за свръхестественото им дълголетие и за убийството, белязало с проклятие рода.
Кошмарът, вдъхнал живот на фантастичните местни легенди, заяви за себе си по най-неочакван и зловещ начин; именно това доведе и до идването ми тук. Една лятна нощ — след разразилата се свирепа буря — цялата околност била вдигната на крака от жителите на едно от планинските села, впуснали се в паническо бягство от родните си огнища. Жалките несретници надавали неописуем вой и били обезумели от суеверен ужас. Никой от тях не можел да обясни какво точно ги е наплашило, но и никой не се съмнявал в реалността на страшната заплаха. Не били зърнали нищо; вече си били легнали да спят, когато посред нощ дочули от съседното поселище такива смразяващи писъци, че нямало никакво съмнение — това било пришествието на прокрадващата се смърт.
На следващата сутрин местните жители и представителите на щатската полиция последвали треперещите от страх планинци до връхлетяното от гибелта селце. Пред очите им се разкрило ужасно зрелище — земята била разцепена като след мощен земен трус и няколко от схлупените бараки били сринати до основи, ала материалните загуби изобщо не можели да се сравняват с броя на човешките жертви и зловещите им останки. От седемдесет и петте души, населявали това поселище, нямало нито един оцелял. Зейналата земя била оплискана с кръв и осеяна с обезобразени късове човешка плът, свидетелстващи за неистовата ярост и необикновената мощ на ноктите и зъбите на демона. Същевременно не била открита никаква следа, водеща от или към сцената на тази кървава вакханалия. Всички, които огледали мястото на трагедията, били единодушни, че касапницата е дело на някакъв невероятно силен и свиреп див звяр; едва впоследствие била издигната хипотезата, че е възможно загадъчната смърт на всички тези хора да е следствие от масово убийство — нерядко срещано явление сред деградиралите обитатели на планинската пустош. Между впрочем тази версия се появила след откриването на двайсет и петима жители на прокълнатото селище, успели да избегнат фаталната участ на обезобразените и разчленени мъртъвци. Обаче никой не отговаряше на въпроса как тези хора са успели да изтребят превъзхождащите ги двойно техни съселяни… И защо изобщо биха го сторили? Единственият неоспорим факт беше следният: в тази лятна нощ от небесата проехтял гръмотевичен грохот, оставил подире си мъртво поселище, осеяно с десетки разкъсани и оглозгани по отвратителен начин трупове.
76
Имението на рода Мартенс вдъхновява Стивън Кинг за зловещия Марстънов дом от романа му „Сейлъмс Лот“; неслучайно двете имена са анаграми (Martens и Marsten). — Б.пр.