Выбрать главу

След като изкопчих от семейство Харис цялата информация, с която разполагаха, се нахвърлих още по-ожесточено върху старинните градски летописи и документи. Целта ми беше да се сдобия с изчерпателни сведения за мястото, където бе построена къщата — като се започне от 1636 година, когато тук са дошли първите заселници21, или даже още по-назад в миналото, ако успеех да открия някаква древна легенда на индианците от племето нарагансет22. Оказа се, че парцелът бил част от обширен поземлен имот, принадлежал на някой си Джон Трокмортън и впоследствие нееднократно раздробяван на по-малки участъци. Проследих съдбата на прилежащата покрай Бек Стрийт ивица и първоначално открих, че според хорската мълва там се разполагало семейното гробище на Трокмортън, ала след по-задълбочени проучвания установих, че всички гробове отдавна били преместени на Северното гробище, набиращо се на Поутъксет Уест Роуд.

После изведнъж се натъкнах на едно друго свидетелство, което не фигурираше в основния масив от документи и лесно можеше да бъде пропуснато. То особено силно ме заинтригува, понеже по забележителен начин се съгласуваше с някои от най-неясните аспекти на проблема. Това бе договорът, сключен през 1697 година и предоставящ под аренда въпросния поземлен участък на някой си Етиен Руле и неговата съпруга. Френската следа най-накрая се бе появила… заедно с нещо ужасяващо, което засенчваше всичко, узнато от мен за мистериозната сграда до този момент, и аз трескаво пристъпих към проучването на плана на парцела, изготвен още преди нивелирането и изправянето на Бек Стрийт между 1747 и 1758 година. Веднага намерих онова, което дирех, а именно — че на същото място, където сега се издигаше страшната къща, Руле и жена му си направили семейно гробище зад тогавашната си едноетажна къщичка с мансарда. Колкото и да търсех, така и не открих какъвто и да е документ, в който да се споменава за преместване на тленните останки, а след като посетих няколко престижни библиотеки, сред които и тази на Историческото дружество на Род Айлънд, се сдобих с такива чудовищни, макар и забулени в тайнственост сведения, че незабавно пристъпих към обследване на мазето на старинната постройка.

Руле дошли тук през 1696 година от Ийст Гринуич. Те били хугеноти23 от Код, Западна Франция, и се сблъскали с немалко затруднения, докато градската управа им позволи да се заселят в Провидънс. Обществената неприязън ги съпътствала още в Ийст Гринуич, където пристигнали през 1686-а след отмяната на Нантския едикт. Според слуховете тази неприязън излизала извън рамките на обичайните национални и расови предразсъдъци и нямала отношение дори към споровете за подялбата на земята, въвлякла мнозина френски преселници в конфликт с англичаните. Обаче пламенният протестантизъм на семейство Руле и окаяното им състояние след прогонването им от Ийст Гринуич предизвикали съчувствието на тукашните жители и те ги приели в Провидънс. Етиен Руле, който вместо със земеделие обичал да се занимава с четене на непонятни книги и рисуване на непонятни изображения (сред които се откроявали странни съчетания от линии и причудливи геометрични фигури), започнал работа като писар в пристанищния склад на Пардън Тилингаст в южния край на Таун Стрийт. Близо половин век по-късно — тоест след смъртта на стария Руле — в Провидънс избухнали някакви безредици, след което вече нямало ни вест, ни кост от френското семейство.

Този инцидент се врязал в паметта на местните жители като ярък епизод в спокойния и тих живот на пристанищния град. Най-вероятно безредиците били провокирани от особеното, невписващо се в общоприетите норми поведение на сина на Етиен — Пол Руле. Той бил неприятен, вечно намръщен младеж и въпреки че Провидънс никога не се поддал на вещерската истерия, характерна за съседните пуритански поселища, според хорската мълва молитвите на Руле-младши нито били изричани в точното време, нито пък били отправяни към точния адресат. Казах си, че навярно именно този слух е залегнал в основата на мъглявата легенда, известна на прислужницата Мария Робинс. Какво отношение обаче имаше това към сквернословията на безупречен френски, бълвани от Руби Харис и другите обитатели на страшната къща?

вернуться

21

През 1636 година с основан град Провидънс. Тогава протестантският теолог Роджър Уилямс (1603-1683) дошъл по тези места и купил земята от местните индианци нарагансети. Според легендата възкликнат: „Милосърдно е провидението Божие!“, и оттам дошло името на града. „Providence“ (англ.) провидение. — Б.пр.

вернуться

22

Северноамериканско индианско племе, принадлежащо към алгонкинското езиково семейство и населяващ района, известен сега като Нова Англия. — Б.пр.

вернуться

23

Название на френските протестанти, подложени на гонения в родината си през XVI и XVII век. — Б.пр.