Отново настъпи мисловно съединение, при което мозъкът ми осъзна външното влияние, което му въздействаше. Затворих очи, за да съсредоточа по-добре мислите си, и бях възнаграден с озарението, че часът на дългоочакваната ни телепатична комуникация най-накрая е настъпил. Всяка предадена идея мигом изникваше в съзнанието ми и въпреки че не използвахме думи, моите асоциативни, концептуални и изразителни способности се реализираха също тъй добре, както и ако общувахме на английски.
— Джо Слейтър е мъртъв — изрече вледеняващ душата глас отвъд стената на съня. Отворих широко очи и ужасено се вгледах в човешката обвивка на леглото пред мен. Обаче хипнотизиращо сините очи ме гледаха със същото спокойствие, а изражението им бе все така разумно и одухотворено. — И по-добре, че умря, защото се оказа неспособен да бъде носител на активен интелект на космическо създание. Грубата му телесна същност не се поддаваше на фината настройка, необходима за връзката между ефирния и планетарния живот. Той беше в доста по-голяма степен животно, отколкото човек, макар че именно заради тези негови несъвършенства ти успя да узнаеш за моето съществуване. По принцип космическите и планетарните души много рядко се срещат. Тялото му бе за мен ежедневен затвор — ежедневен затвор в продължение на четирийсет и две ваши земни години.
— Аз съм такова същество, каквото ти ще станеш, когато преминеш в свободното състояние на сън без сънища. Аз съм твой брат от светлина и преди малко двамата с теб се носехме сред сияйните долини. Не ми е позволено да разкривам на пробудената ти земна личност за същинската ти природа, но всички ние сме скиталци в необятните пространства и пътешественици в безбройните епохи на времето. Следващата година може би ще живея в онзи Египет, който вие наричате „Древен“, или в жестоката империя на Цан-Чан, която ще възникне след три хиляди години. Двамата с теб сме се реели из световете, които се въртят около червения Арктур, и сме обитавали телата на насекомите философи, пълзящи по четвъртата луна на Юпитер. Колко малко знаят земните хора за живота и неговото разпространение! И колко малко всъщност трябва да знаят, за да съхранят собственото си спокойствие! За моя враг не мога да говоря. Макар и смътно, вие на Земята явно долавяте далечното му присъствие, защото сте дали на примигващия му сигнален огън названието Алгол, Звездата Демон. През всичките тези дълги епохи, ограничаван от телесни препятствия, аз безрезултатно се стремях да се изправя срещу него и да го сразя. Тази нощ ще го връхлетя като Немезида5, носейки му справедлива, изпепеляваща, титанична мъст. Търси ме на небето близо до Звездата Демон.
— Повече не мога да общувам с теб, защото тялото на Джо Слейтър изстива, вцепенява се и грубият му мозък вече не може да трепти в унисон с желаните от мен вибрации. Ти беше мой приятел в пространството; единствен мой приятел на тази планета и единствената душа, която ме почувства и ме откри в отблъскващото тяло, лежащо на този креват. Може би отново ще се срещнем — в сияещата мъглявина на Меча на Орион… Сред мрачните плата на доисторическа Азия… В сънищата, които няма да си спомниш… Или в други епохи, когато Слънчевата система отдавна ще е престанала да съществува.
В този миг мисловните вълни внезапно прекъснаха и сините очи на спящия — или по-скоро мъртвия? — се изцъклиха зловещо. Все още вцепенен, аз се наведох над леглото и хванах китката му, но тя бе студена, твърда и не се усещаше никакъв пулс. Поруменелите бузи отново бяха пребледнели, а дебелите устни бяха провиснали, разкривайки отвратителните изгнили зъби на дегенерата Джо Слейтър. Потръпнах, метнах едно одеяло върху това ужасно лице и събудих санитаря. После излязох от стаята и мълчаливо се отправих към кабинета ми. Изведнъж ми се прииска незабавно да потъна в онзи сън, от който няма да си спомням нищо.
Чудите се къде е кулминацията? Кое скромно изложение на научни факти би могло да се стреми към подобни художествени похвати? Аз обаче си записах някои факти, които привлякоха вниманието ми, и сега ще ви ги предоставя, а вие сами ще прецените какво да мислите. Вече споменах, че старият доктор Фентън категорично отрече реалността на онова, което му споделих. Според него съм станал жертва на нервно-психическо претоварване и отчаяно се нуждая от щедро отпуснатия от него продължителен отпуск. Той ме увери, заклевайки се в професионалната си чест, че Джо Слейтър е един най-обикновен параноик, чиито фантастични представи се дължат на примитивния фолклор, характерен за необразованите общности от най-ниските обществени слоеве. Ала колкото и да се опитваше да ме убеди в това, можех ли да забравя видяното в небето в нощта след смъртта на планинеца? И за да не си кажете, че злоупотребявам с доверието ви като предубеден свидетел, нека друг човек нанесе последния щрих в цялостната картина; по този начин някои от вас навярно ще получат кулминацията, която очакват. Ще ви цитирам дословно официалното известие за появата на нова звезда в съзвездието Персей, написано от водещия авторитет в сферата на астрономията професор Гарет П. Сървис:
5
Богинята на възмездието в древногръцката митология, дъщеря на богинята на нощта. — Б.пр.