Покоят ѝ бе нарушен от нови вълнения. Отвъд океана бе избухнала война и революция; рухваха династии и деградиралите им поданици се устремяваха със съмнителни намерения към Западните земи. Мнозина от тях намериха приют в посърналите къщи, смътно помнещи пеенето на птиците и аромата на розите. После Западните земи се пробудиха от унеса си и се притекоха на помощ на Родината в титаничната битка за спасяването на цивилизацията. Над градовете отново се развяха старите знамена, сред които победоносно се издигаше и новият флаг, придружен от един семпъл, но също славен трикольор. Обаче над Улицата не се вееха много знамена, защото тук се бяха загнездили страхът, омразата и невежеството. По паважа ѝ отново маршируваха млади бойци, но те не можеха да се сравнят с героите със сините униформи от прежните дни. Нещо бе изгубено завинаги. Чедата на онези герои бяха напуснали този свят, отнасяйки добродетелите на бащите си в гробовете, а техните синове не знаеха нищо за Улицата и древния ѝ дух.
Не след дълго велика победа долетя отвъд океана и младежите се завърнаха с ореола на триумфа. Онова, което изглеждаше изгубено, се бе възвърнало… обаче Улицата продължаваше да тъне в страх, омраза и невежество. Навярно защото старите пришълци не си отиваха, а непрекъснато прииждаха нови и се настаняваха в старинните къщи. Чужденците бяха смугли и злобни и сред тълпите, изпълнили тротоарите, малцина напомняха за онези, под чиито стъпки се бе родила Улицата и които бяха изковали нейния дух. Макар и същата, тя вече беше друга и в очите на хората горяха пламъчетата на алчността, славолюбието, кариеризма и отмъстителността. Носеха се слухове за безредици и измяна… За потаен заговор, целящ смъртен удар срещу Западните земи, та да могат убийците да се изкатерят по руините към властта, както бяха сторили и в мрачната си студена страна, откъдето бяха дошли повечето от тях. Улицата стана сърцето на този заговор — занемарените къщи гъмжаха от чуждоземните вируси на междуособиците, а зад стените им бръмчеше непонятната реч на съзаклятниците, които чертаеха страшните си планове и изгаряха от нетърпение час по-скоро да настъпи бленуваният ден на кръв, огън и смърт.
Законът имаше какво да каже за съмнителните сборища на Улицата, ала не разполагаше с нужните доказателства. С денонощно усърдие пазителите на реда, скрили полицейските си значки и напрегнали слуха си, дежуреха час след час покрай такива пропаднали и тъмни места като пекарната на Петрович, училището по съвременна икономика, „Съркъл Соушъл Клъб“ и кафе „Либърти“. Там се събираха зловещите хора и лаконично си разменяха откъслечни реплики, често прибягвайки до родния си език. Междувременно старинните къщи продължаваха да пазят спомена за отминалите благородни векове, за забравената мъдрост на първите заселници и за ароматните рози, искрящи сред капчици роса под нежната лунна светлина. От време на време самотната душа на някой поет или пътешественик се любуваше на изящната им архитектура и се опитваше да възпее повехналото им величие, ала такива поети и пътешественици се срещаха все по-рядко и по-рядко…
С течение на времето все по-страшна ставаше мълвата, че старите постройки са приютили терористи, готови в уречения час да разпалят кървава вакханалия, грозяща със смърт Америка и прекрасните традиции на Улицата. Листовки и позиви се носеха като пеперуди във въздуха и кацаха в мръсните канавки; листовки и позиви, написани на различни езици и призоваващи към размирици, бунтове и кланета. В тях се говореше за събаряне на древните закони и добродетели, изковани от предците ни, както и за стъпкване на душата на старата Америка — на онази душа, която в продължение на толкова много години ревностно бе пазила свободата, справедливостта и търпимостта. Слуховете нашепваха, че притворните пришълци, които живееха на Улицата и се събираха в отвратителните заведения, всъщност са водачите на чудовищна революция и имат на свое разположение милиони безмозъчни, свирепи зверове, които нямат търпение да протегнат хищните си нокти и да започнат да разкъсват, погубват и рушат, докато страната, завещана ни от Бащите основатели56, не се превърне в пепелище. Вече мнозина очакваха с ужас Четвърти юли и датите, посочени в пропагандните листовки; ала, както и преди, нямаше никакви улики, които да посочат ясно и недвусмислено имената на заговорниците. Никой не можеше да каже със сигурност кои точно хора трябва да бъдат арестувани, за да се пререже главната артерия на невъобразимия терористичен акт. Пазителите на закона многократно подлагаха на обиск предполагаемите свърталища на конспираторите, но усилията им бяха безплодни; сломени от липсата на резултати, в крайна сметка те извърнаха лице от проблема и оставиха целия град на произвола на съдбата. Бяха заменени от мъже със сиво-кафяви униформи и мускети, но може би това бе просто съновидение, присънило се на Улицата — навеян от миналото сън, в който мъже с конусовидни шапки и старовремски пушки се връщат от горския ручей към къщичките, изникнали на морския бряг. Надвисналото бедствие бе неизбежно и никой не смееше да застане на пътя на жреците на злото и коварството.
56
Така се наричат политическите водачи и държавниците, изиграли ключова роля в основаването на САЩ, сред които се открояват Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън и Бенджамин Франклин. — Б.пр.