Гилман живееше в старинния, непроменящ се и потънал в легенди Аркхам, където времето сякаш беше спряло. Устремените към небето островърхи покриви на повечето постройки кътаха потънали в прах и сумрак тавански помещения, служили за скривалища на аркхамските вещици по време на гоненията през колониалната епоха61. Ала в страховитата история на града нямаше по-зловещо и обвеяно с тъмни възпоминания място от угнетяващото мансардно помещение, където се бе нанесъл младият студент; именно тази стая бе приютила навремето сред стените си старата Кезия Мейсън, чието бягство от Сейлъмската тъмница и до днес си остава загадка за всички. Това се случило през 1692 година. Онази нощ затворническият надзирател изпаднал в умопомрачение и оттогава насетне не спрял да бръщолеви за някакво дребно космато същество с дълги зъби, наподобяващо гигантски плъх, което уж изпълзяло от килията на Кезия. По стените на помещението били открити причудливи изображения, нанесени с червена лепкава течност и представляващи безумна комбинация от ъгли и линии, чийто смисъл не би могъл да разтълкува даже ерудит като Котън Мадър62.
Навярно Гилман не трябваше да се захваща с такива тежки научни дисциплини едновременно. Изучаването на неевклидовата геометрия63 и квантовата физика само по себе си представлява сериозно изпитание за всеки интелект, а когато човек смеси тези науки с древния фолклор, опитвайки се да открие енигматичните черти на многоизмерната реалност в мрака на готическите легенди или просто в тайнствените древни сказания, които вечер се разказват шепнешком пред камината — тогава умствената преумора е практически неизбежна.
Младият мъж беше родом от Хейвърхил, Масачузетс; но едва след като започна да следва в университета „Мискатоник“ в Аркхам, той постепенно стигна до мисълта за дълбоката връзка между избраната от него специалност — математиката — с фантастичните предания за прастарите магически тайнства. Самата атмосфера на облъхнатия от древността Аркхам по някакъв неведом начин въздействаше върху въображението на студента. Възхитени от заложбите му, но в същото време и загрижени за здравословното му състояние, професорите от „Мискатоник“ неведнъж го съветваха да укроти малко жаркия плам, с който Гилман се бе нахвърлил над книгите, и дори стигнаха дотам, че специално за него съкратиха задължителния курс от общи дисциплини. Освен това забраниха достъпа му до някои древни ръкописи с доста съмнителна — и даже опасна — репутация, съхранявани под ключ в университетската библиотека. За нещастие, тази последна предохранителна мярка закъсня, понеже Гилман вече бе получил достатъчно подробна представа за ужасяващите откровения на прокълнатия „Некрономикон“ на Абдул Алхазред, фрагментарно запазената „Книга на Ейбон“ и забранената „Неназовими култове“ на Фон Юнц, за да съпостави светотатствените знания от тези фолианти с абстрактните си математически формули, което хвърляше нова светлина върху тайните на Вселената и взаимодействията между познатите и непознатите измерения на пространството.
Естествено, младият Уолтър знаеше, че живее в дома на вещицата — точно затова и беше наел мансардата. В архивите на окръг Есекс имаше немалко документи за процеса срещу Кезия Мейсън и признанията ѝ (които явно бяха изказани под натиск) бяха направили голямо впечатление на Гилман. Обвиняемата бе заявила на съдията Хаторн, че знае за определени геометрични фигури — по-скоро комбинации от прави и криви линии — посредством които можело да се мине през стените на мирозданието и да се излезе отвъд пределите на пространството. Тези фигури служели за прехвърляне в други измерения и нерядко били използвани по време на вещерските сборища в клисурата с Белия камък от другата страна на Медоу Хил, както и на пустеещия остров, намиращ се насред река Мискатоник. Обвиняемата бе разказвала и за някакъв Черен човек, за положената ѝ пред него клетва и за новото си име — тайно име — Нахаб, което получила. Скоро след даването на тези показания Кезия Мейсън нарисувала на стената на килията си гореспоменатите тайнствени фигури и изчезнала безследно.
61
Под „колониална епоха“ се има предвид периодът на британското владичество, чийто край официално е сложен на 4 юли 1776 г. с приемането на Декларацията за независимост на САЩ. С този документ се обявява, че тринайсетте колонии, които са във война с Великобритания от цяла година, вече са „свободни и независими щати“. — Б.пр.
62
Котън Мадър (1663-1728) — американски богослов, биолог, медик и плодовит есеист, написал трактат във връзка с процеса срещу сейлъмските вещици от 1692 година. Като проповедник неведнъж е наблягал на тезата, че магьосничеството и магията са нещо реално, с което църквата трябва да се бори. — Б.пр.
63
„Неевклидова геометрия“ е термин, обединяващ хиперболичната и елиптичната геометрия. Отрицанието на един от Евклидовите постулати (1825 г.) е значително събитие в историята на мисълта, защото е първата стъпка към теорията на относителността. — Б.пр.