Във въображението на Гилман витаеха причудливи идеи, когато си мислеше за вещицата. Щом студентът узна, че къщата, дала подслон на Кезия преди повече от двеста трийсет и пет години, все още си стои на тясната уличка в центъра на града, той бе обхванат от необясним трепет, а не след дълго до ушите му достигнаха и онези местни легенди, които жителите на Аркхам се осмеляваха да разказват само шепнешком. В тези необикновени истории се мълвеше, че магьосницата може да бъде видяна и до днес в старовремската постройка и на близките улички; че обитателите на този дом и съседните сгради неведнъж откривали по телата си рани от ухапвания, поразително напомнящи за следи от човешки зъби; че в навечерието на Валпургиевата нощ и Деня на Вси светии из града ехтели приглушени детски писъци, а когато тези кошмарни дни отминели, около вещерския дом се носело отвратително зловоние, идващо нейде от таванския етаж; и не на последно място, хората говореха за неголямото, покрито с дълга козина създание с остри зъби, което пълзяло по улиците на Аркхам и любопитно душело случайните минувачи. Когато чу всичко това, младият мъж реши на всяка цена да заживее в къщата на вещицата.
Това не беше никак трудно; мястото имаше лоша слава и поради тази причина нямаше желаещи да наемат цялата сграда. Ето защо имотът отдавна бе раздробен на евтини мебелирани стаи, всяка от които се отдаваше самостоятелно под наем. Уолтър не можеше да обясни какво точно очакваше да открие там, ала усещаше, че непременно трябва да заживее в обгърнатия в тайнственост вещерски дом, където по силата на неизвестни обстоятелства една възрастна жена от седемнайсети век бе надарена със способността да прониква в такива дълбини на математиката, до които не бяха успели да достигнат гении като Планк, Хайзенберг, Айнщайн и Де Ситер64.
Студентът внимателно проучи едва ли не цялата къща, търсейки следи от тайни знаци по олющените, измазани с хоросан преди цяла вечност стени и проядените от червеите дървени ламперии, и само след седмица успя да получи мансардното помещение от източната страна на сградата, където, както се мълвеше, Кезия се бе отдавала на магическите си ритуали. Тази стая нямаше наематели, защото никой не желаеше да остане тук дори за кратко, ала въпреки това полякът, който беше собственик на имота, я предостави на Гилман с явна неохота. Обаче нищо особено не се случи с новия наемател… или поне до момента, когато се проявиха първите признаци на заболяването му. Призракът на Кезия упорито отказваше да се появи в мрачните коридори и помещения на старата къща, косматото плъхоподобно изчадие не пропълзяваше в покоите на младежа, за да го подуши, а предприетите от него настойчиви търсения не се увенчаха с успех и той не успя да открие дори най-бегла следа от загадъчните формули на старата магьосница.
Понякога Гилман си правеше дълги разходки по сумрачните непавирани улички в най-старата част на Аркхам, където над главата му застрашително се скланяха порутените покриви на скверни кафяви къщи на незнайна възраст, а тесните им слепи прозорчета го наблюдаваха с мъртвешка злонамереност. Тук, мислеше си студентът, навремето са се случвали невъобразимо ужасни неща, и с всяка следваща крачка той все повече се убеждаваше, че страшното минало не е безвъзвратно погребано и продължава да живее нейде из най-мрачните, затънтени и лъкатушещи улички на града. Той даже посети — и то не веднъж, а два пъти — издигащия се насред реката необитаем остров, изпълващ местните жители със суеверен страх, и скицира в бележника си причудливите фигури, образувани от редиците сиви, обрасли с мъх камъни, разпръснати от неведома ръка в тъмното минало, което не бе оставило никакви следи в човешката история.
Наетата от Гилман стая представляваше помещение с внушителни размери и доста необичайна форма — северната ѝ стена имаше забележим наклон навътре, а и бездруго ниският таван допълнително се снишаваше в северната ѝ част. В наклонената стена младият мъж откри неголяма пролука с неравни ръбове — без съмнение вход към миша дупка — и още няколко подобни отвора, но вече внимателно запълнени; нямаше други признаци да е имало — или да има — достъп до пространството между наклонената стена на стаята и съвършено правата ѝ външна стена. Ако човек погледнеше към мансардата отвън, веднага щеше да види, че някога в северната ѝ стена е имало и прозорец, но и той отдавна бе зазидан. Пространството над скосения таван на стаята, което би трябвало да има наклонен под, се оказа недостъпно за студента; когато той се изкачи по една преносима дървена стълба до покрития с гъсти паяжини таван с абсолютно равен под, откри над входа на стаята си стена. В тази стена имаше отверстие, което бе плътно закрито от дъски; те бяха заковани с дебели дървени гвоздеи, широко използвани в колониалната епоха. Ала колкото и настоятелни да бяха молбите и увещанията на Уолтър, флегматичният и рядко упорит хазаин категорично му отказа достъп до прилежащите към стаята му затворени пространства.
64
Вернер Карл Хайзенберг (1901-1976) — немски физик, един от основателите на квантовата механика; Макс Планк (1858-1947) — един от най-големите физици на XX век, баща на квантовата механика; Вилем де Ситер (1872-1934) — разработва теоретичен модел на Вселената, базиран на общата теория на относителността на Алберт Айнщайн. — Б.пр.