Студентът реши да не споделя пред лекаря си за нервното си заболяване, опасявайки се да не би да бъде изпратен в университетската лечебница точно в момента, когато се нуждаеше от всяка минута, защото изпитите наближаваха. Вече го бяха скъсали по диференциални уравнения и психология, но той се надяваше да навакса и да си вземе всички изпити до края на семестъра.
В началото на март в сънищата му се появи нов елемент. До прокрадващата се към него плъхоподобна твар започна да се появява смътен образ с размити очертания, който все повече напомняше силуета на изгърбена старица. Това кошмарно същество го обезпокои повече, отколкото бе очаквал, и един ден Гилман си даде сметка, че неясното привидение прилича на престарялата жена, която на два пъти бе срещал, докато обикаляше по тъмните улички в района на пустеещия стар пристан. Бе запомнил погледа на старицата — наглед безразличен, но всъщност толкова зъл, язвителен и пронизващ, че още си спомняше как го бяха побили тръпки. Особено при първата им среща, когато беше забелязал и един необикновено голям плъх, стрелнал се изневиделица покрай краката му, който инстинктивно го бе накарал да се замисли за Кафявия Дженкин. Сега, след като си припомни тези случки, младежът се успокои и си каза, че преживяната в реалността мимолетна уплаха просто се повтаря в безсмислен сън.
Не можеше обаче да отрече влиянието, което царящата в къщата нездрава атмосфера му оказваше. С всеки следващ ден Гилман все повече се убеждаваше, че натрапчивите му съновидения бяха, чисто и просто, следствие от болестта му и стабилизираше ли здравето си, страховитите нощни изчадия щяха да престанат да го измъчват. Ала кошмарите му бяха толкова ярки и въздействащи, че всяка сутрин, щом отвореше очи, студентът не можеше да се отърси от усещането, че е преживял насън доста повече, отколкото си спомня. Дълбоко в себе си знаеше със сигурност — и това го изпълваше с омерзение — че в онези сънища, които не помнеше, е общувал с Кафявия Дженкин и магьосницата. Нямаше никакъв спомен какво точно са си казали, освен това, че го бяха убеждавали да ги последва, за да се срещне с някакво трето същество, което притежавало още по-големи сили и от тях.
Към края на март младежът си взе всички изпити по математика, но напълно изгуби интерес към другите изучавани от него дисциплини. Те само го дразнеха и отегчаваха. В същото време бе придобил някакъв удивителен математически усет, който му позволяваше да решава без никакви усилия уравнения на Риман65, и неведнъж удиви професор Ъпхем с дълбоките си познания по проблема с четвъртото измерение и други въпроси, по отношение на които състудентите му не знаеха почти нищо. Един следобед в аудиторията обсъждаха възможността за съществуване на нерегулярни изкривявания на пространството и теоретичната вероятност за сближаване или дори съприкосновение на нашата част от Вселената с други нейни области, отдалечени от нас на такова невъобразимо разстояние, на каквото се намират най-далечните звезди от галактиката ни, и всички бяха поразени от лекотата, с която Гилман боравеше с тези теми. Естествено, тази негова ерудираност само породи нова вълна от слухове за ексцентричната му нервност и затвореност сред колегите му, които можеха единствено да вдигат недоумяващо рамене, докато слушаха как този техен връстник говореше, че е възможно само с усилие на волята — стига да притежаваш определени математически познания, на този етап недостижими за повечето хора — да се прехвърляш от Земята на което и да е друго небесно тяло, намиращо се сред безкрая на Космоса.
Такива прехвърляния, развиваше тезата си Гилман, изискват две последователни стъпки: първо, изход от познатата ни триизмерна сфера, и второ, вход в някаква друга триизмерна сфера, навярно отдалечена на необозримо разстояние от нас. Няма основания да се допуска, че в повечето случаи подобни преходи в пространството са съпроводени със заплаха за живота. По принцип всяко същество от триизмерното пространство без проблеми би могло да оцелее и в четвъртото измерение. Що се отнася до втората стъпка, там всичко ще зависи от това, каква именно част от триизмерното пространство ще бъде избрана за крайна цел на преместването. Обитателите на едни планети спокойно биха могли да живеят и на други; дори на планети, принадлежащи към различни галактики или сходни пространствени фази на друг пространствено-времеви континуум, макар че, без съмнение, броят на несъвместимите в това отношение и негодни за обитаване от страна на човека небесни тела или части на Космоса е огромен и те често са разположени в близост едно до друго.
65
Георг Фридрих Бернхард Риман (1826-1866) — бележит немски математик с голям принос в областта на математическия анализ и неевклидовата геометрия, положил основите на общата теория на относителността. — Б.пр.