И до днес не е намерено рационално обяснение за трагедията, сполетяла Уолтър Гилман. Размишленията на Франк Елууд за случилото се едва не му докараха нов психически срив, но той удържа фронта; наесен възобнови следването си и следващия юни успешно се дипломира. Мълвата за злокобната вещица постепенно затихна и след смъртта на Гилман вече не възникваха нови слухове за появата на старата Кезия или Кафявия Дженкин. Разбира се, от време на време някой шушукаше за странни звуци, дочути от вътрешността на опустялата къща — приглушени разговори или зловещи стъпки — но най-вероятно се касаеше за градски легенди и нищо повече. За щастие на Елууд, той вече окончателно бе напуснал Аркхам, когато година по-късно определени събития отново разпалиха тлеещите въглени на някогашния огън. Естествено, Франк узна за всичко това едва впоследствие и прекара немалко часове в мъчителни разсъждения и угнетяваща несигурност, ала къде по-страшно би било да се намира някъде наблизо и да види всичко със собствените си очи.
През март 1931 година свирепа буря разруши покрива и комина на запустелия вещерски дом; огромна маса от натрошени тухли, почернели керемиди и прогнили греди се сгромоляса под собствената си тежест, пробивайки тавана на мансардата. Целият горен етаж бе задръстен от отломки и боклуци, ала никой не посмя да се доближи до развалините, докато не настана време вещерският дом да бъде сринат със земята. Развръзката настъпи през декември същата година, когато няколко работници с голяма неохота се заеха да разчистят някогашната квартира на Гилман.
Сред хаоса от отломки и строителни отпадъци, рухнали в стаята от таванското помещение над нея, работниците най-неочаквано се натъкнаха на обезпокоително откритие, чийто вид бе достатъчен, за да се обадят веднага на полицията. По-късно пазителите на реда на свой ред повикаха съдебен следовател и медицински експерти от университета „Мискатоник“. Необичайната находка представляваше купчина кости — на места счупени и раздробени — но без съмнение, човешки. Най-озадачаващото беше, че костите определено имаха неотдавнашен произход, макар че мястото, където се бяха намирали — тясната таванска стаичка с наклонения под — бе запечатано от десетки, ако не и стотици години. Според заключението на съдебния следовател част от костите са принадлежали на дете от мъжки пол, а другите (те бяха намерени сред парцаливите остатъци от някакви мръсно кафяви одежди) — на възрастна жена с изключително нисък ръст и тежко гръбначно изкривяване. Последвалото внимателно изследване на отломките и отпадъците разкри и голямо количество миниатюрни костици на плъхове, носещи странни следи от нечии остри зъби, чиято форма породи още повече въпроси и необичайни асоциации.
Освен тези биологични останки в мансардата бяха открити и множество старинни книги и ръкописи, потънали в дебел слой жълтеникав прах — единственото, което бе останало от другите, още по-древни свитъци. Всички оцелели артефакти бяха посветени на черната магия, при това на нейните най-сложни и ужасяващи проявления. Неотдавнашният произход на някои от манускриптите и досега си остава загадка, съпоставима единствено с намерените във вещерския дом човешки кости. Друга неразбулена енигма беше заплетеният, нечетивен и старомоден почерк на автора на голяма част от ръкописите; този почерк бе един и същ както в неотдавнашните фрагменти, така и в онези, които датираха — съдейки по състоянието им и водния знак на хартията — от най-малко сто и петдесет-двеста години преди описваните събития. Повечето хора обаче бяха единодушни, че най-голямата мистерия се крие в същността и предназначението на разнообразните и крайно необикновени предмети, породили сериозен интерес сред университетските преподаватели. Един от тези артефакти представляваше повредено копие на причудливата статуетка, предадена от Гилман на университетския музей, като се различаваше от нея главно по размерите си (беше доста по-голям), материала на изработката си (не метал, а камък с ярък, сияйно син цвят) и наличието на пиедестал със странна ъгловата форма, покрит с неразгадани до този момент йероглифи.