Множество археолози и антрополози и досега се опитват да разшифроват и разтълкуват странните изображения, инкрустирани върху ритуалния бокал, изработен от удивително лек метал. Още когато бе открит, полицаите забелязаха, че вътрешната му страна е покрита със странни, зловещи кафяви петна. Въображението на чужденците и по-възрастните местни жители пък бе разпалено от евтиното никелово разпятие, намерено сред отломките и обявено от суеверния Джо Мазуревич за кръстчето, което лично бе подарил на злочестия Гилман преди време. Според някои разпятието било замъкнато на тавана от плъховете, а други твърдят, че просто се е валяло някъде из ъглите на старата квартира на покойния младеж. Въпреки това от време на време полякът започва да шепне на слушателите си такива безумни и фантасмагорични теории, които никой здравомислещ човек не би приел за чиста монета.
Когато странно наклонената северна стена на мансардното помещение бе разтурена, се установи, че зад нея се крие огромна кухина, извеждаща на тавана под формата на триъгълно отверстие. За изненада на работниците, там почти нямаше отломки, но за сметка на това откритото в дългогодишния тайник ги изпълни с неописуем ужас. Долната му част представляваше истинска гробница, осеяна с безброй скелети на малки деца — както съвсем неотдавнашни, така и толкова стари, че се разпадаха на прах само при допир. Върху костите лежеше огромен кинжал с орнаментирана ръкохватка — тя поразяваше с изящната си, без съмнение, антична изработка — посипан с прах, мазилка и трески от рухналия покрив.
Именно сред тези отпадъци, премазана между натрошените тухли и откъртената масивна греда, бе открита и онази последна находка, породила повече изумление, страх и суеверен шепот от всичко друго, намерено във вещерския дом след свирепата буря. Тя представляваше частично разрушен, покрит с рехава кафява козина скелет на гигантски плъх, чиито особености разделиха на две Катедрата по сравнителна анатомия на университета „Мискатоник“, водейки до ожесточени спорове сред учените и подозрителното им мълчание пред широката общественост. Оскъдните сведения, които успяха да достигнат до местните жители, бяха разпространени най-вече от строителните работници, участвали в събарянето на прокълнатата къща.
Според плъзналите из града слухове костите на крайниците на причудливото създание показвали по-голямо сходство с човекоподобните маймуни, отколкото с гризачите, защото палецът им бил противопоставен на останалите пръсти. Освен това малкият череп с ужасните жълтеникави зъби — поразяващи както с дължината, така и с остротата си — имал изключително необичайна форма и приличал на многократно умалено, зловещо изкривено копие на човешки череп. Щом открили това отвратително изчадие, работниците с трепет се прекръстили, а по-късно отишли в църквата „Свети Станислав“, за да запалят свещ за благодарност; тъй искали да изразят дълбоката си признателност за избавлението от пронизващия слуха злокобен кикот, който често ехтял от скверния вещерски дом, ала никога вече нямало да смущава покоя на простосмъртните.
Неназовимото
Седяхме на един полуразрушен надгробен камък от седемнайсети век и си говорехме за онова, което обикновено наричат „неназовимото“. Есенният ден клонеше към своя край и над старото аркхамско гробище скоро щеше да се спусне мрак. По някое време взорът ми се спря на исполинската върба, чийто ствол почти бе преобърнал едно старинно надгробие със заличен надпис, и аз заразмишлявах на глас с какво ли зловещата гробищна почва захранваше могъщите корени, за да стане дървото толкова внушително. Тогава събеседникът ми находчиво отбеляза, че от сто години тук не е имало нови погребения, следователно в пръстта няма нищо кой знае какво и корените извличат от нея най-обикновените и тривиални вещества, необходими за растежа на върбите.
Всъщност, добави той, постоянните ми разсъждения за „неназовимото“, „неизразимото“ и „неведомото“ били недвусмислен признак за незрялост и инфантилност, напълно съответстващ на скромните ми успехи в литературното поприще. Според него съм имал нездравата склонност да завършвам творбите си с всевъзможни кошмарни видения и неописуеми звуци, които зашеметявали героите ми и ги лишавали от дар слово, в резултат на което те не били в състояние да разкажат на никой друг за преживяното от тях.