Зад пределите на Пътя на Смъртта четири карти представляват ада. Те са „Дявол“, „Кулата“, „Колелото на Съдбата“ и „Обесеният“. В пределите на Пътя, „Слънцето“ е архетип на съвършенството, подобно на Ра, Хор, Хермес, Христос, Кришна.
Подреждането включва четири карти, представляващи Архангелите: Уриел — „Влюбените“, символизира стихията на Огъня. „Умереност“ е Рафаел или земята. „Колесницата“ е Михаил — воинът и Водата е олицетворена от „Вестителят“ — Гавраил или Въздуха.
Ако разгледаме схемата на подреждане като йероглиф, пред нас е окото на Ра, представляващо Врата към Безкрая или Врата към Бога. Един външен ред олицетворява двойния змей — Теотихуакан.
Своего рода допълнителен продукт към посвещението чрез транс е умението да се взреш в дълбокия смисъл на символите. Мигел е надарен с могъщ талант да осъществи свързващите звена между различните символични системи. Той физически усеща Единството на вселената, основано на цялото езотерично знание, което по-малко се открива на човешкия ум.
След завършване на ученичеството, Майка Сарита била много доволна, че Мигел станал съвършено подготвен Нагуал и го обявила за Майстор на Намерението, на когото са подвластни изцяло волята, духът и безусловната любов.
Сравнявайки целителските методи на нагуала с методите на лечение на алопатическата медицина и хирургия, той достигнал до извода, че енергията на нагуала го е направила по-ефективен лечител. Независимо от убежденията, че някои болести се лекуват по-добре чрез пряка медицинска интервенция, той осъзнал, че обичайната медицина е недостатъчна за лечение на болестите на духа, поразяващи цялата планета.
След продължителна вътрешна борба Мигел решил да остави медицинската си практика и да се посвети на традициите, наследени от предците. До това решение той не достигнал лесно, тъй като то означавало отказ от създадената с много труд собствена индивидуалност. В продължение на следващите четири години той преподавал и се занимавал с лечителска практика в храма за изцеление на Майка Сарита в Сан Диего, Калифорния.
Мигел четял лекции, водел семинари и ръководел медитации. Съпровождал групи в пътуванията им по светите места, давал частни консултации и сеанси за лечение в Санта Фе, Сан Диего, Лос Анжелис, Сакраменто и други градове в Съединените щати и Мексико. Размахът на неговите постижения се разширявал. Основал Фонд на Шестото Слънце на основите на създаден по-рано храм за лечение, наречен Нуева Вида, който бил построен за закрила на майките, но в наши дни е закрит.
„Аз, както и по-рано, се занимавам с лекарска практика, но вече не се ограничавам само с лечението на телесните недъзи. Сега моята цел е да докосна душата на човека и да доведа до неговото съзнание съществуващия в него избор.“ — казва Мигел.
Първото му запознанство с наследството на толтеките се осъществило благодарение на разказа на дядо му по майчина линия, дон Леонардо Масиас. Дон Леонардо също бил нагуал, но споделил познанията си само с тесен кръг от избрани, докато неговата дъщеря Сарита споделя своята мъдрост с всеки, който се обръщал към нея за помощ.
От шест годишен Мигел знаел, че семейството вижда в него безусловния приемник на натрупаните от поколения знания.
Няколко месеца преди посвещението на Мигел в званието Майстор на Намеренията, към Майка Сарита се обърнала за консултация Гая Дженкинс. Сарита я посъветвала да посещава занятията, който водел Мигел. Едва Гая влязла в аудиторията, Мигел веднага познал в нея жената от съновидението, видяно от него в юношеството му. Нейното лице се отличавало с предизвикателна хубост, тя притежавала прекрасен глас и маниери. Таза среща сложила началото на тяхното творческо сътрудничество, а след това и съпружество.
Дълго преди този ден дон Леонардо предупреждавал Мигел, че енергията, циркулираща в древните градове, носи тяхната предишна огромна сила и го съветвал да не пътува, докато не бъде готов да я поеме.
През март 1988 г. Мигел за пръв път се отправил към Теотихуакан с младата си съпруга, за да прекара там медения си месец. Влизайки през първата врата на древният град, Мигел и Гая се чувствали като туристи, но скоро въздействието на Теотихуакан върху двамата се оказало толкова мощно, сякаш се затворили в собствени, несвързани едно с друго съновидения. От този ден виденията на Мигел сложили началото на стремителния синтез на толтекската наука със свещените познания на другите културни традиции, които често стигали до него в съновидения и в състояние на транс.