В следващите глави вие ще откриете за себе си намиращата се в Мигел мъдрост, дълго време пазена в тайна, докато не дойде времето тя да се направи достояние и да се даде гласност на цялото знание, което от столетия са си предавали едно на друго местните племена.
Пригответе се да пристъпите в друго измерение, паралелно на това, което ни е известно във всекидневието, измерение, в което магията е нещо обикновено. Сигурна съм, че вече ви се е случвало да бъдете в това измерение в сънищата и виденията си, но е ставало неосъзнато. Стъпвайки на толтекския път към освобождението от страха, вие ще последвате примера на нагуала, ще проникнете в тази паралелна вселена и ще я напуснете, посредством странстване в глъбините на собствения си ум.
ВИДЕНИЕТО НА ТЕОТИХУАКАН
Мигел Анхел Руис и неговата млада жена Гая седели на върха на Пирамидата на Слънцето в Теотихуакан, а пред техният духовен взор се откривала друга визия. На две хиляди фута разстояние от лявата си страна Мигел видял Храма и Пирамидата на Кетцалкоатл, Крилатия Змей, и разстилащия се пред тях широк двор. Внезапно го осенило прозрение, че площадката всъщност е главата на змея, захващаща с широко разтворената си паст първите стъпала на храма.
Бавно обръщайки глава, той проследил цялото „туловище“ на змея от площадката — далече на север, където се съединявало с Пътя на Мъртвите. Спуснал поглед над простиращата се 210 фута под него пътека и я проследил на дясно на три хиляди фута, до самата Пирамида на Луната. Там тя завършвала като площадка във вид на глава на змей, чиято уста се разтваряла пред стъпалата пред пирамидата на храма.
Погълнат изцяло от своите видения, Мигел изведнъж си припомнил съновидение, дошло за първи път при него в детството, което през годините се повтаряло отново и отново. В тези съновидения винаги го поглъщала пастта на огромен двуглав змей. Змеят го поглъщал цял. След чудовищната глава безкраен тунел се откривал в тялото на змея, пълно с всевъзможни демони. Мигел предполагал, че тунелът символизирал смъртта. Влизайки в тунела, той престанал да усеща собственото си тяло. Останало само съзнанието. И колкото по-дълбоко прониквал в тунела, толкова по-стремително и леко, подобно на люспи, от душата му отлитали предишните страхове, а на тяхно място идвало усещането за покой.
Този сън спохождал Мигел много пъти. И всеки път, преди да се събуди, той навлизал все по-дълбоко в тунела. Накрая преминал целия път през змейското туловище, попаднал във втората глава и бил изхвърлен от нея в преобразен вид, с дълбоко осъзнаване на това, че е частица от всяко същество на света и е неразделно свързан с цялата Вселена. Сънят дълго време оставал загадка за Мигел и едва сега разбрал, че е видял Теотихуакан.
В неговият ум изплувал още един спомен. Веднъж дон Леонардо му казал: „В Мексико от стотици години спи гигантски змей. Скоро той ще бъде пробуден от човек, притежаващ знанието. И с пробуждането на змея ще се промени цялата планета. Хората ще променят нейното съновидение“. Тези думи също били свързани с Теотихуакан и с неговия сън.
„Моето съновидение е далечен отглас от този древен сън. Бях настроен към символиката на този сън, който се е присънил на друг човек и го е вдъхновил да построи древния град. Този друг човек е Замъгленото Огледало. Ние с него сме едно същество, тъй като аз съм свързан с неговите вибрации“ — поясни Мигел.
Всички ние сме потенциално способни да улавяме и контактуваме с вибрациите на всеки човек, живял някога на земята. Тези структури на великото множество на живота, наричани Хроники на Акаша, съществуват на ефирно ниво. Мигел е убеден, че контактувайки с вибрациите на съществуващ някога живот, душата поема в себе си нова структура.
Дори нашата душа да не е живяла друг живот, когато попаднем в променено състояние на съзнанието, ние можем да получим достъп до вибрациите на друг живот. Настройвайки се към тях, пробуждаме нашата дълговременна памет.
Така Мигел пробудил Затъмненото Огледало и видял неговото съновидение.
Теотихуакан пробудил в Мигел толкова мощно усещане за вече видян и преживян опит, че той съумял да се настрои към излъчването, мъдростта и структурата на още един живот. Видял самия себе си стоящ на площада при Храма на Кетцалкоатл в тълпата от вярващи, които били дошли от девет земи в десета в очакване на чудото. Получил това видение през 1929 г. То му показало индийски монах в оранжево облекло. Мигел проникнал в неговия опит, когато монахът казвал на себе си: „Аз отново ще се преродя в Мексико, в семейство, което ще ме запознае с науката на Теотихуакан“. През 1952 г., само няколко месеца след смъртта на този човек, се родил Мигел Анхел Руис. И неговата душа влязла в тялото на Сарита още преди смъртта на монаха. Този епизод напълно отговаря на класическите източни вярвания в прераждането. Не е чудно, че Мигел се чувства свързан с Индия.