В сегашният си живот Мигел лесно може да бъде оприличен на индиец. Той е невисок човек, с вълнисти черни коси. Лицето му се оживява от големи, тъмни, умни очи. Никак не е трудно да си го представим в компанията на ин-дуси, в традиционното за този народ одеяние. Притегателната сила на Индия за него била толкова голяма, че той дори отишъл там и изпълнил ритуала на смъртта, за да прекъсне напълно връзката си с тази страна и да освободи себе си в днешния си живот.
Вече не се чувствувам като пришълец от Индия. Сега принадлежа на този свят. И в Индия съществува древно, безмълвно знание, както и в Мексико, но начинът на обучение в това знание е съвършено друг. В Индия времето тече много бавно. Там можеш да медитираш дълги часове, изключвайки разсъдливия ум и излизайки зад пределите на съзнанието. За нас, обаче, пътуването в Индия с цел преминаване зад пределите на съзнанието е твърде трудна работа. На Запад вечно бързат да узнаят и разберат, за разлика от индусите. В резултат на това, ние сме много по-припрени, отколкото в Индия. Тук е по-лесно да се адаптира науката на толтеките (или други, присъщи на Запад системи от знания) и да се изучи трансформирането на съзнанието, отколкото в Индия.
Но наред с идентификацията със Замъгленото Огледало, в Мигел се съхранило и усещането, че вече е бил в Тео-тихуакан в облика на индус. Тези две видения потвърдили високата степен на духовност в Теотихуакан — местата, където неговите сънища се въплътили в реалност.
Преди да се спусне от Пирамидата на Слънцето, Мигел се обърнал към Гая с думите: „Аз ще водя тук много, много хора“. В този момент Мигел приел на своите плещи отговорността да бъде приемник на всичко, което много години преди това му предсказал дон Леонардо. Той знаел, че Мигел ще започне да разпространява тайните знания.
Воден от своята вътрешна убеденост, през май 1988 г. Мигел организирал първата групова обиколка в Теотихуакан — два месеца след посещението им с Гая. По-късно под негово ръководство се състояли около 60 обиколки на Теотихуакан. В тези посещения укрепвал церемониалният процес, който той спонтанно възродил от своите видения за величието на изначалното предназначение на древния град Теотихуакан.
Самата местност, където е разположен Теотихуакан, е твърде обширна и загадъчна. Дълги години в нея били съсредоточени научни изследвания и теоретични търсения. Теотихуакан е разположен в центъра на Мексиканското плато, на 35 мили североизточно от Мексико. Целият комплекс от пирамиди и храмове е построен по дължината на идеално прав път, наричан Пътят на Мъртвите.
Археолозите са на сходни мнения относно периодите на развитие на Теотихуакан — от 1500 г. пр.Хр. до 750 г. сл.Хр., когато градът по загадъчен начин бил напуснат от жителите си. От 200 до 600 г. сл.Хр., във времето на Тцаку-ал, Тламимилолп, Солаплан и Метепек, които в историята на мексиканското изкуство се определят като Класически период, Теотихуакан бил най-влиятелният град в цяло Мексико. Градът бил населен само от жреци и духовни воини — мъже и жени. Зад пределите на свещения храмов комплекс в многобройни селища и градове живеели множество обикновени граждани. Сега като живи спомени за този някога процъфтяващ градски център служат само седем неголеми дървета, разхвърляни по покрайнините на храмовия комплекс. В наши дни той е известен със своите пирамиди, храмове, стенни рисунки, керамика и многочислени култови каменни ваяния.
Игнасио Бернал в своята книга „Монументалната скулптура на Древно Мексико“ пояснява:
„В света има само няколко цивилизации, където религията е оказала толкова мощно влияние върху изкуството, както в древно Мексико. Макар религията винаги да е била могъщ източник на естетически вдъхновения, в този случай тя оказала необичайно силно въздействие върху колективното въображение, придавайки му безчислени езотерични значения, които не само се превеждали на езика на изкуството, но и намерили своето въплъщение в най-посредствени предмети с всекидневно предназначение, преобразувайки реалния свят чрез символични взаимовръзки, които нямат аналози в реалния живот“.