Мигел също усеща, че в тази пещера някога се е плискало езеро, което се пълнело от подземна река.
В тази пещера човекът, олицетворяващ Замъгленото Огледало, видял в съня си, че го поглъща двуглав змей. Присънило му се, че вътрешностите на змея го премятат дотогава, докато от него останала само чистата същност — лъчът на светлината и любовта. Това първоначално съновидение му разкрило целия замисъл на Теотихуакан, истинското проявление на змея.
Настройвайки се на вълната на Замъгленото Огледало, подготвеният по нужния начин поклонник, може да премине през целия град, да достигне до собствената си божествена същност и напълно да се освободи от страха. Първоначалната задача на Теотихуакан била изменение на съновидението на всички, които са преживели церемонията, наречена посвещение в свобода.
Когато Мигел проникнал чрез своето съновидение в издигнатото съзнание на Замъгленото Огледало, той осъзнал значението на Теотихуакан и съумял да възкреси ритуалите, свързани с духовния път, които някога изпълншали членовете на жреческото съсловие. Намерението на Мигел било същото, както и на Замъгленото Огледало — да сподели знанието си как духовният воин може да премине по Пътя на Мъртвите от ада към свободата.
Замъгленото Огледало живял много преди падането на Теотихуакан. По-късно хората в града започнали да принасят човешки жертви и да ползват халюциногени, за да достигнат до висши състояния на съзнание, но в ранните епохи на чистота, където Мигел попаднал в своите видения, подобни ритуали не се практикували.
Когато за първи път посетил Теотихуакан и усетил силното въздействие на сменящите се едно с друго видения, Мигел се изкачил на върха на Пирамидата на Луната, където се проявява най-силно духът на Замъгленото Огледало. На Площадката на Луната той усетил енергията на Замъгленото Огледало и познал това място, където неговата душа излиза от втората глава на змея в трансформирано състояние.
Виденията, получени от Мигел през 1988 г., отбелязали завършването на неговия първи цикъл от превъплъщение като нагуал и учител. Те го извели на ново ниво на осъзнаване в шаманския светоглед. Той усвоил традицията на на-гуалите от дон Леонардо и чрез майка си, Сарита, се докоснал до безусловната любов, но най-дълбоко познание за древните вярвания получил в състояние на транс.
По-късно напълно се идентифицирал със съновиденията на Замъгленото Огледало, но собственото видение на Мигел е обособено и отделено от виденията, които му били показани. Той осъзнал и трансформирал цялото знание, до което се докоснал. И светогледът, на който ни учи, е своеобразна форма на магическа физика.
2
БЕЗМЪЛВНОТО ЗНАНИЕ И ЕЛЕМЕНТИТЕ НА МЪДРОСТТА НА ТОЛТЕКИТЕ
За да схванем разбиранията на достиженията на съвременната наука в целият им блясък, се изискват интензивни дълбоки занятия. В доисторическите времена, когато интелектуалните лидери предавали своите познания на тесен кръг от избрани ученици, работата стояла точно така.
Учението на нагуала Мигел представлява сплав от интуиция и образование, включващо основите на астрономията, физиката и биологията. Неговото знание, обаче, действа на шаманско ниво, тоест в измерение от реалността, съвършено различно от това, което изследват мнозинството учени. Той дава ефективно обяснение на природния свят в тази точка, където метафизическата концепция се пресича с материалността.
Учениците на Мигел стъпват на спиралния път, посвещавайки своите постижения на този, чието знание е. Той отново и отново повтаря едни и същи основополагащи концепции, като постепенно добавя към тях новия материал. С всяко повторение в едва изменена формулировка неговите идеи намират отклик в умовете на учениците му, и така той строи новата структура на светогледа.
Тази книга следва същия спирален път, по които учението на Мигел постепенно се разширява, обхваща свързани между себе си идеи, сгрупирани около ключови мисли. За отправна точка на спиралата служи ключовата идея, отдавна известна на мъдреците на различните народи в целия свят:
Вселената е живо, високоразвито разумно същество.
Съгласно учението на Мигел, също такова живо същество е и Слънцето.
Всяка планета е един или друг орган на слънчевата Същност. Всички заедно — Слънцето и планетите, представляват единно същество. Всяка частица, от електрона до цялата галактика, е единна Същност, влизаща в състава на голяма същност. Нашата вселена е Същност, състояща се от огромна система от по-малки същности. Такива вселени са голямо множество и заедно те образуват една гигантска Същност.