Във всеки атом на което и да е тяло електроните са подобни на планетите. Поглеждайки от дома си, съществата, обитаващи третия електрон, биха видели човешкото тяло като разпръснати по небето звезди, подобно на звездите, които виждат обитателите на нашата Земя. Каквото е горе, това е и долу. Макрокосмосът се отразява в микрокосмоса. Едни и същи химически и физически закони са валидни както за човешкото тяло, така и за планетите на Слънчевата система.
Тъй като сме обитатели на Слънчевата система, ние признаваме първенството на Слънцето като неин център. Макар че според галактическите размери Слънцето е само една неголяма звезда, за нас то винаги е било най-голямата звезда. То ни дава светлина, енергия и поддържа живота на Земята.
По цялата верига на живота, живите организми се хранят със светлина. Живите същества получават енергия от храната и кислорода. Хората се хранят със светлина, преобразувана в храна от растенията и животните. Човешкият мозък преобразува тази енергия в ефирна енергия.
Как става това? В процеса на нашето възприятие винаги присъства емоционален елемент. Мозъкът поражда емоции, които не са нищо друго, освен проявление на енергията. Емоцията е нематериална. Тя е форма на енергия.
Материалната енергия може да се изследва и измери с научни методи. Не е възможно обаче да се изследва фината енергия с методите на съвременната наука. Ние не можем да докажем съществуването на омразата или любовта, но усещаме върху себе си тяхното въздействие. Емоционалната енергия е фина енергия.
Стотици години европейските учени са утвърждавали идеята, че материята в пространството се поражда от енергията, наричана ефир. Мигел счита, че ефирът съществува наистина и в наши дни тази теория постепенно започва да си проправя път в ума на неординерно мислещите учени.
В редица страни се правят опити за създаване на Пространствени генератори на енергия, използващи свободната енергия или ефира за захранване на електродвигатели, (виж. „Пътуване около света на свободната енергия за тридесет дни“, Тоби Гротц, Ню Сайенс Нюз, Том Ш, М, стр.2).
Шаманите никога не са се съмнявали, че пространството между звездите, планетите, луната, астероидите, галактиките и вселените (както и между атомите на нашето собствено тяло) са запълнени с ефир. Ефирът е среда, в която се помества информацията.
В целият свят живее един основополагащ мит, в който неизменно присъства следният ключов елемент:
Бащата Слънце осветява и огрява Майката Земя.
Майката Земя ражда живота, човешкото тяло и разума.
Както спермата пренася в матката цялата информация, необходима за зачатието и развитието на човешкото същество, така и слънчевата светлина донася на земята енергия и информация, необходима на земята за сътворението на живота.
Този мит навсякъде в света се почита от първобитните племена, затова Бог много често се изобразява в образа на Слънцето — например, Аполон и Ра. Майката Земя е плодоносещото лоно.
Слънцето получава информация от центъра на галактиката. Светлината пристига както от Слънцето, така и от другите звезди. Вселената общува сама със себе си с помощта на светлината. Кондензираната светлина прилича на нерв, пронизващ цялата Вселена, в който се движи постоянен поток от информация. Тя се предава по светлинните лъчи от Слънцето и другите звезди. По този начин, лъчите на светлината стават посланици на земята. Едно от имената, с които ги наричаме, е „ангели“. За нас, хората, светлинният лъч се проявява като ангел. Ангелът е светлинна същност, пренасяща информация от центъра на нашата галактика от звезда към звезда, към слънцето и планетите.
Нашите тела, състоящи се на пръв поглед, от плътна материя, са създадени от кондензирана слънчева светлина.
И, ние, подобно на ангелите, сме съдове на светлината. Нашата дълбока същност е ангелска, светлоносна. Ние сме същества, изцяло пропити с информация, дошла на Земята със светлината.
Първоизточникът на цялата информация се намира в центъра на Вселената. В нашият ъгъл на вселената този източник е разположен в центъра на Млечния път, в нашата собствена галактика. Нейният местен източник е нашето Слънце. (Освен тази вселена, в която обитаваме и ние, съществува неизброимо множество други вселени.)
Информацията, разпространявана от светлината, е известна под наименованието безмълвно знание. Главната идея на тази наука е закодираният метод на непрекъснато обновяващия се живот. Заключените в слънчевата светлина данни се разшифроват на Планетата Земя.