В Теотихуакан всяка крачка, направена по Пътя на Мъртвите, е подготовка за смъртта посредством премахване на страховете. С всяка крачка вие погребвате старата същност, която сте били досега. Походът по този път може да се сравни с издигането нагоре по чакрите в индийската традиция. С всяка крачка нараства осъзнаването и страховете изчезват“.
Бернадет говори за яйцето, в което е заключена душата на човека. Нашето тяло е нашата граница. Зад пределите на тялото има дух, фигуративно казано заключен в яйце. Хората с особени дарования са обкръжени с двойни яйца. Мигел открил, че болшинството от неговите ученици са обкръжени от двойни яйца, до същия извод стигнала и Бернадет. Този ученик, на когото не достига двойно яйце, трябва да разбие единичното и да сътвори двойно, когато енергията на нагуала проникне в неговото поле. При изцяло отдадения на делото ученик това може да се случи мигновено.
Жената на Мигел, Гая Дженкинс Руис, самата тя нагу-ал и наставник, ни напомня, че взаимовръзка от такъв род се нарича „да докоснем раните един на друг“.
„Ако при вас се появи човек, които сипе обидни думи, които се впиват във вашия ум, това означава, че във вас има нещо, което се нуждае от пречистване.
Ние вибрираме на определена честота. Ако вие общувате с Джейн, когато сте изпълнени със злост, вие изплисквате тази злост срещу Джейн, стоварвайки удара върху нейната аура. Ако и тя е озлобена за нещо, може да пламне като клечка. Но ако Джейн е настроена миролюбиво, тя просто няма да започне да вибрира в резонанс с вас и вашето излъчване ще премине покрай нея, без да остави следа.
Няма нужда да се защитавате от всички и всеки. Трябва да умеете да се защитавате от самия себе си. Каквото и въздействие да оказват над нас, в душата ни трябва да се пробужда чувството за собствена значимост. Когато ни обвиняват на живо, ставаме уязвими. Чувството за обида или огорчение е сигнал, че нашето чувство за собствена значимост е живо и активно, но се нуждае от пречистване.“
Гая напомня на учениците си, че ако ежедневно следят своите мисли и желания, а след това заспиват, произнасяйки молитва, те сами контролират живота си дори по време на сън. Един от учениците на Мигел говори за ограниченията, които налага всекидневният преглед на духовната природа на човека. „Ако, докато беседвам с някого, открия, че беседата е само повод да се издокарат пред събеседниците, аз се оттеглям, за да икономисам енергия“.
Мигел подкрепя тази гледна точка, тя е пример за безупречност в словото.
Друг ученик на Мигел излага своя поглед за сталкинга, сравнявайки го с гледната точка на художника. Според неговите думи, сталкерът е Майстор на Осъзнаването. Колкото по-пълно прониква в същността на сталкинга, толкова по-голямо внимание започва да обръща на играта на цветовете, на интериора в стаята, на това как е устроен животът му и отношенията в семейството. Сякаш за първи път е открил за себе си енергията във формата на красота. „Пред мен се откри огромна врата. Изведнъж се оказа, че целият живот може да бъде непрестанна радост“ — споделя той.
Мигел препоръчва на ученика да се хване за първата изникнала нишка съзнание и да я стимулира грижливо да расте, концентрирайки се върху понятието за красота. Във всичко прекрасно е скрита огромна енергия, цялата естетика е преизпълнена с радост. Ловецът винаги търси нещо особено, което отговаря на неговите лични нужди. За сталкера личната потребност в някаква степен минава на втори план, а на нейно място расте нещо много по-дълбоко, неподвластно на контрола на ума. Започва буквално да ви привлича красотата, независимо че при всеки човек този процес протича по своему. Следвайки интуицията си, човек започва да се стреми към някаква омиротвореност, към дълбините на безмълвното знание, което всички търсим. Неговата мъдрост е много по-всеобхватна от усещането за собствена личност. Тя възниква на мястото на най-дълбокото от всички желания, които изпитва душата ни. Това желание носим в себе си още от детството, когато детето съхранява живата връзка с душата. Сталкерът отново намира тази връзка.
Когато една жена желае да започне да наблюдава сънищата си, тя открива, че започва да става по-внимателна към постъпките си. Сталкингът не й позволява да зацикля над страданията си, помага й да вземе решение. С помощта на сталкинга тя по-добре опознава себе си, а самопознанието доставя радост. Започва да анализира емоциите си. „Защо ми е неловко? Откъде се е взело това чувство. Ту изпитвам страх за собствената си безопасност, ту не ми е по душа ситуацията, в която се оказвам?“