Много хора умират, без да осъзнават собствената си смърт. Други, които живеят в собственото си тяло, не осъзнават, че отдавна са умрели. От гледна точка на толтеките, тези, които пребивават в съновиденията на ада, фактически са мъртви.
Ние помним, че всичко истинско идва от Бог. В съновиденията на ада виждаме, че не сме богове. Ние сами сме превърнали Бог във висше същество. Създаденият от нас бог ни освобождава от задължението да бъдем самите себе си и ни затрупва със страхове и наказания.
Денят, когато спящият се пробуди и стане Бог, е равносилен на Деня на възкресение от мъртвите. Първо трябва да осъзнаем, че сме мъртви. След това идва пробуждането.
Мигел открил, че древните толтеки знаели, че и след смъртта умът продължава да вижда сънища. Те се тревожели, че кошмарът ще продължи и след тяхната смърт и ще се проточи много дълго. Затова съсредоточили усилията си върху управлението на съновиденията в живота — както насън, така и наяве. На това учела тяхната мъдрост. Те открили, че всичко, усещано от ума, е съновидение.
Толтеките разбрали, че и умът не е вечен. В крайна сметка, настъпва и неговата смърт и той се връща към духа или намерението, но продължава да вижда сънища и трансформацията му продължава дълги години след смъртта на мозъка. С окончателната смърт на ума настъпва край и на съновидението. Промеждутъкът от време, когато умът продължава да вижда сънища, обяснява много паранормални явления, произтичащи в този свят. Ако осъзнаем процеса на смъртта, ще разберем защо на някои хора им се явяват приведения и обекти, които се движат сами.
Смъртта означава освобождение от тялото, загуба на всяка връзка с него или загуба на ума. След смъртта съновидението се разделя на две. Умът продължава да вижда вътрешното съновидение, което по никакъв начин не е свързано с външното. Разлагащото се тяло още може да функционира, но умът губи всякаква връзка със съзнанието.
Тялото е живо същество и умът е живо същество. Съзнанието ги обединява в едно цяло. С настъпването на смъртта умът добива пълна самостоятелност.
Всъщност, ние всички живеем в илюзия. Щастието, към което се стремим, също е илюзорно. Призрачно. За някакъв кратък миг можем да усетим щастие, но този миг не е дълговечен, дори щастието да не идва отвън. Щастието, както и страданието, са състояния на ума. То маже да дойде само в нашето лично съновидение и не е част от материалната реалност. Нашият успех и щастие зависят от свойството на нашето лично съновидение в ефирната реалност. Ако в момента на смъртта виждаме кошмар, няма да се избавим от него, докато не осъзнаем, че сме умрели. Понякога се случва в дебрите на кошмарния сън изведнъж да осъзнаем, че спим.
След смъртта настъпва моментът, когато до нас достига мисълта: „О, вече съм умрял. Нямам тяло. Нямам мозък. Всичко, към което съм се стремял, е изчезнало без следа и аз съм абсолютно безпомощен и моите собствени творения — страхове и гняв — ще ме завладяват“. От този момент никой няма да взаимодейства с нашето съзнание, докато не се научим да контролираме и изменяме съновидението си.
Възможността да променим съновидението след, смъртта е много малка, отчасти защото умът, в крайна сметка, ще бъде погълнат. Съновидението ще изчезне постепенно, докато вътрешната енергия, която го създава, бъде напълно асимилирана. Тогава ще бъде сложен край на кошмара. След това получаваме ново тяло, нов мозък, нови родители, ново име и ново обкръ-жение — започва нов цикъл.
Този процес ще продължава живот след живот, докато в един от нашите животи не осъзнаем, че всичко е само сън. Всичко наоколо е сън, хванат в рамките на материалната структура. Ако успеем да осъзнаем това, отново получаваме шанс да превърнем кошмара в приятен сън.
От този момент започва животът. Вие имате страхотен шанс да измените съновидението. Трябва само да осъзнаете, че и вие, както всички останали, сънувате. Ако осъзнаете, че хората живеят сънувайки, а вашето лично съновидение се е променило и продължава все повече да се променя според степента на вашето осъзнаване, контактите ви с околните ще се променят. Ще установите, че в съновидението живее нашият ум, а не тяло и мозъка, и ще откриете, че и след смъртта той продължава да вижда все същия сън. Смъртта ще изгуби своята власт, когато осъзнаем, че умира съновидението, а не сънуващият. Ние продължаваме да живеем и след това.