Когато се загледах в очите му, нещо в моя живот се промени завинаги. Аз изпитах чувство на екстаз. Усетих неговото блаженство и любов. Моят страх от смъртта — подобно на неговия — се стопи без следа. Аз блажено седях до Мигел в обкръжението на жените, които се преобразиха в живи ангели. В блясъка на техните ласкави очи видях любов, а преди в очите им имаше само страх и отчуждение.
Постепенно цветът на лицето на Мигел започна да се връща.
Ние отново тръгнахме на път. Сякаш нещо ме заставяше да „изтегля“ Мигел от кратера. Протегнах едната си длан към слънцето, а другата сложих на кръста на Мигел, като го призовах да се облегне на нея и да ми позволи да го бутам нагоре по пътеката. От този момент вървенето стана по-малко изнурително за тялото и сърцето на Мигел.
С приближаването към края на кратера енергийният запас на Мигел започна да се увеличава. Той отправи към нас последна молба. При никакви обстоятелства не ни позволяваше да го заведем в болница. Беше дипломиран лекар и се беше занимавал с хирургическа практика в Мексико, но знаеше, че по-бързо ще съумее да се излекува с подходящо използване на енергията, отколкото в болницата. Две седмици след пристъпа Мигел оздравя напълно.
Учителят ми показа, че в смъртта на човешкото тяло няма нищо страшно. В съновидението на планетата има раждане и смърт, а между тях — „живот“ в ада. В старите съновидения, бетонирани от страха, раждането винаги е означавало смъртна заповед и безнадеждност. А отвъд това съновидение винаги е съществувала вечната любов, толкова безупречно съвършена, че нейното друго име е Бог. Това е и вашето истинско име.
Видението на Гая по време на сърдечния пристъп на Мигел
Всички ние приличаме на яйца. Открих, че процесът за възпроизвеждане на рода е един и същ в цялата вселена. Всичко съществуващо е в постоянен процес на възпроизводство — както на върха, така и долу. Самата вселена прилича на яйце, вместилище на всички възможни видове енергия, които съществуват в съновидението, което наричаме живот.
Когато Мигел получи сърдечен пристъп на Хаваите, докато се изкачваше по кратера, аз стоях на върха. Болезнен спазъм сви матката ми и аз рухнах на камъните. Недалеч от мен видях малка падина в скалата. Повдигнах очи към слънцето и почувствах как мощен заряд от енергия ме прониза и се устремява от тази падина нагоре, към небето. И аз родих цялата нужна енергия… родих енергийно яйце за Мигел.
Когато идва смъртта, ние получаваме криле
10
ПЪТЯТ НА СМЪРТТА В ТЕОТИХУАКАН
В едно от първите посещения на Теотихуакан аз имах съновидение на Площада на Храма на Кетцалкоатл. Когато пристигнахме с моите ученици, ние бяхме изцяло погълнати от изпълнението на разработения от мен ритуал. Аз приседнах малко по-далеч от „Островчето на Ада“, разположено в центъра на площада.
В това съновидение пак се срещнах със старците, които често идват в моите сънища. Бяха суховати, белокоси индуси. Видях един умиращ човек. Той беше с мен. Беше един от водачите в моите съновидения. Неговият учител му помагаше да умре.
Учителят имал двойно видение — на днешния свят и на света след смъртта. Слушах как учителят обяснява същността на времето и на Ангела на Смъртта. Той поясни, че единственият начин за преминаване е умиращият изцяло да се предаде във властта на Ангела на Смъртта. А единствената причина да изпитва страдание е в съпротивата на Ангела на Смъртта.
Това се отнася до всички нас. Ние страдаме, когато се боим да загубим това, което мислим, че сме и което притежаваме.
Учителят ми каза: „Времето наближава. За последен път се намираш тук в телесна обвивка. Трябва да направиш всичко, което не си успял да завършиш в своето съновидение на живота.
Ангелът на смъртта ще се върне за теб, когато дойде време да изпълни своето предназначение, но преди това ще изпрати при теб вестител. Това ще е човек, който, подобно на теб, всецяло се е подчинил и е влязъл във вратата на Рая на Земята, за да вкуси от плода на вечността. Това ще бъде подобно на сливането с твоите Творци. Когато вкусиш от този плод, очите ти ще виждат само прекрасното и ще изпитват единствено Любов“.