Ангелът на Смъртта се появи с друг човек — жена с усмивка на лицето, изпаднала в екстаз. Ангелът на смъртта я призова към мълчание и я остави. Учителят каза: „Ангелът на Смъртта не дойде за тебе, но много скоро ще се върне. После ти ще станеш вестител“.
Изражението на тази жена, която излъчваше щастие, радост и любов, беше достатъчно, за да си пожелая незабавна смърт, но Ангелът на Смъртта повелява първо да се наслаждаваме на живота, а после на смъртта.
Видях мъж с голяма сила, който седеше в кресло с меч в ръка. Зад гърба му се извисяваха огромни врати, в които сияеше спиралата на света. Видях нощта и звездите. В центъра на спиралата светеше свещеният камък, а върху камъка видях дървото на Вечността.
Седящият воин охранява вратата. В ръката си носи меча на истината и правосъдието. На всеки, който минава край него, той отрязва остатъка от всичко, което не е любов. Неговият меч служи за последно очистване.
По мое мнение, това е Архангел Уриел. Спиралата е символ, равнозначен на райската градина.
И аз получих послание: „Твоето време изтича. То беше достатъчно, за да се предадеш. Позволи на всеки, който обичаш, да узнае, че го обичаш. Може да не се върнеш обратно, но няма защо да ги тревожиш. Ти ще пребъдеш в състояние на щастие.
В момента на смъртта очите на Ангела на Смъртта ще те пронижат. Той ще ти остави само един-два мига за предаване. След това ще дойде към теб и тялото ти ще умре, но погледът на очите му ще остана в твоето съзнание. Ти ще почувстваш силно дърпане, но ще изпиташ екстазен възторг“.
Ангелът на Смъртта спази точно думите на Учителя. Той действително се обърна и ме погледна със сияеща усмивка. Приближи се до мен на крачка разстояние и тежкото бреме падна от гърба ми. Докато идваше към мен, той каза: „Върви с мен. Дойде твоето време. Ще те отведа към твоята сватба“.
И той ме отведе към воина, който каза: „Настъпи моментът на твоето пробуждане и възкръсване от мъртвите. Ти отново се връщаш към живота. Досега живя в мрежата на кошмара, но вече ще осъзнаеш своята истинска същност“.
Той размаха меча отначало зад гърба ми, след това пред лицето ми и каза: „Върви и изпълни своето предназначение. Това е денят на твоята сватба“.
Аз заплувах над спиралата към дървото. И там се състоя моето бракосъчетание с духа на Бога. За мен тази спирала олицетворява двуглавата змия.
Помня това съновидение, затова не се боя от смъртта. Ако си воин, дълго преди смъртта на физическото тяло ще поемеш пътя от подчиняване на смъртта към обителта на щастието. Ние умираме всеки миг, с всяка загуба. Смъртта е илюзия. Винаги живейте истински. Това е вечността.
Нашият страх от смъртта е илюзия. Всяка загуба носи в себе си нещо ново. Като се съпротивляваме на загубата, ние умираме, защото оставаме в миналото, а не в настоящето. Страдаме, защото се страхуваме да се откажем от нещо. Очите ни виждат само несправедливостта. Ако се предадем, ще изпитваме безкрайна радост, докато изследваме новото. Щастието е в неведението на това, което ни очаква.
От моето съновидение разбрах каква информация се пази в камъните на Теотихуакан. Това видение беше родено от тясното общуване с камъните. Убеден съм, че такова видение не се е явявало само на мен.
Стана ми ясно защо строителите на Теотихуакан са избрали точно тези архитектурни форми. Внезапно целият план на храмовия комплекс придоби смисъл. Това място символизира цялото съновидение на човечеството. Човешките привързаности са еднакви в целия свят.
Когато работех като лекар в болница, захвърлена в град сред пустинята, имах учител. Той ми показа много съновидения. Внуши ми, че съм чиста вибрация. И днес мога да улавям вибрациите на камъните или на другите хора. А моите ученици се опитват да улавят моите вибрации.
Като знаеш, че Ангелът на Смъртта те отнася към блаженство, ще поискаш да настъпи твоята смърт, но когато се научиш да откриваш рая тук, на земята, няма да е нужно да бързаш. В момента на сключване на съюз с Бога при теб настъпва един вечен меден месец. Всяко вдишване ти носи радост, когато го правиш осъзнато. Как може човек да бъде нещастен, когато се наслаждава на шестнадесет вдишания в минута? Да бъдеш сам със себе си значи да бъдеш вечен и това се постига, ако живееш истински.
Ако пребиваваш в ада, всичко, което можеш да дадеш на другите, е този ад. Не можеш да обикнеш някого, ако не обичаш себе си. А съвършенството е съвсем близо.