Адът е Обиталище на нашите призраци. В него живеят само призраци. Сами по себе си призраците изглеждат живи. Да живееш в ада означава да бъдеш призрак. Колкото и парадоксално и да е, но за да се измъкнеш от ада, трябва да умреш за своя предишен живот. Смъртта ни води към яснота. Чрез нея осъзнаваме, че всичко, което смятаме за реалност, е само илюзия. Тази мисъл наподобява концепцията на народа на Майте.
Пред всеки човек стои задачата да създаде за себе си свое лично, свещено място, вън от пределите на ада и страховете, породени от обществото, религиите и процеса на опитомяване в семейството. Мигел предсказва, че в идващите години хората ще се научат да правят това без посредничеството на служителите на църквата. Неговото учение служи за подготовка за това недалечно време, когато хората сами ще започнат да прокарват пътя си към Бога.
След визитата в Теотихуакан и посещението на храма на Кетцалкоатл, Мигел отвежда своите ученици в църквата. Те влизат вътре и се покланят пред олтара в търсене на Бога. Учениците на Мигел искат да се изтръгнат от ада на своите тревоги и болки. При това пътешествие те успяват да се избавят от големи количества емоционална отрова, но много рядко им се удава да се освободят от страха, защото сегашната религия е система, опираща се на страха. Тя проповядва, че раят е някакво място, отделено от нашата планета, където няма осъждане и цари покой. Страхът от наказание, пребиваването на земята и грозящите ни вечни мъки на практика правят рая постижим само за малцина избрани.
В ада господства страхът. Едни от най-важните демони в ада са Съдията и Жертвата. Но най-страшният демон е нашата собствена система от възгледи, защото точно тя управлява нашето съновидение.
Ние се оказваме на Адския Остров, защото много се боим да се разделим с това, което ни е скъпо. Адският Остров е разположен на площада пред Пирамидата на Кетцалкоатл в Теотихуакан. Теотихуакан не е само светинята на Мексико. Той символизира целия свят.
Вие можете да създадете модел на Площада на Кетцалкоатл или да направите олтар в дома си, който да служи за изход от ада. Истинското значение на всеки олтар е да създаде пътека към Бога. Всеки олтар може да бъде изход от ада и път към Бога. Олтарът в църквата е Окото Божие, както е Пирамидата в Теотихуакан. Олтарът е мястото, където човек усеща как погледът на Бога потъва в съкровените тайни на неговата душа.
За изпълнението на този ритуал намерете сред природата място, където с особена острота усещате връзката със земята и виждате небето. Прекрасно място за церемонията може да бъде върхът на планината, брегът на океана, дори вашия двор или парк.
Направете кръг около вашия Океан на Ада и с лявата си ръка вземете от земята седем камъка. Те олицетворяват материалните ценности, събрани от вас на Адския Остров.
Вземете от земята седем камъка и в дясната си ръка. Те олицетворяват вашите емоционални привързаности.
Седнете спокойно и се постарайте да си припомните колкото може повече от това, което ви приковава към ада.
Когато се почувствувате готови, станете. Обърнете се към вашия ангел-пазител с молитва във вас да заживее ангелът Божи.
Вашите привързаности са единственото нещо, което ви задържа в ада. Намерете в себе си достатъчно сили, за да се освободите от тях и ще бъдете готови да продължите церемонията.
Изпускайте полека събраните камъчета, като едновременно си представяте, че се избавяте от всички материални и емоционални възли, които ви държат в ада.
В някакъв миг ще почувствате една нова свобода, но след това отново ще откриете, че се намирате в материалния свят. Но у вас вече ще се е зародило новото съзнание. Ще осъзнаете, че сте умрели за съновиденията на ада. И те са започнали да умират.
Представете си, че без страх крачите в Океана на Смъртта.
Пред вас са стъпалата на Храма на Кетцалкоатл. Усетете в това място връзката с Бога.
Измъквайки се от ада, вие влизате в Духа на Бога, в Божествената същност — наречете го както искате.
След този ритуал вие умирате за предишния си живот. Тази церемония може да се повтаря многократно, когато тръгнете на път към рая на земята.