Най-святото място на света е Порталът в Двореца на Ягуарите в Теотихуакан. От двете страни на входа, стените на Портала са украсени с фрески, сред които се срещат изображения на раковини и пера. Приближавайки се до Портала, вие се оказвате в присъствието на Бога.
Чувствате това, което е чувствал Мойсей на планината Синай, когато Бог му разкрил Десетте заповеди. В това място ясно се усеща енергията на Христос.
Постойте мълчаливо пред Портала. Почувствайте дълбоко връзката с божествената енергия, излъчвана от тези места.
Връзката с тази енергия винаги се установява на емоционално ниво, не с думи. Усещането за присъствието на тази енергия достига апогея си до входа на Портала или под неговия покрив.
Повече нищо не се изисква.
10. Пирамидата на Слънцето
Лоуренс Ендрюс пише: „Заключителната церемония по Пътят на Свободата или Овладяване на Намерението, била извършена при Пирамидата на Слънцето, в мястото, предназначено за трансцеденция зад пределите на човешкия опит. Тук се извършва сливане на собственото намерение на човека (или нагуала) с намерението на същността на Слънцето.
Ние запазваме Пирамидата на Слънцето за пряка връзка между Земята и Слънцето. Предназначението на Пирамидата на Слънцето е да ви помогне да издирите своята персонална световна вибрация в този поток на светлината, който взорът на майсторите ще оприличи като светлинна река, която тече между Слънцето и Земята. Тук човек се приобщава към своя собствен светлинен лъч.
Толтекските майстори се качвали на върха на Пирамидата на Слънцето, сливали се там със своите лъчи от светлина и докато те се издигали нагоре към Слънцето, телата им почти се разтваряли в пространството.
От висотата на птичи поглед Пирамидата на Слънцето изглежда като обърната надолу с главата фигура на човек, който прилича на разпънатия Христос. Главата му е долната платформа на пирамидата. Ръцете му са разперени надолу по двете стълби на долния етаж. Неговият торс е центърът на пирамидата, а краката са горната стълба.“
Преди да започне изкачването нагоре, групата се качва на разположената пред фасадата на пирамидата платформа. На това място учениците се прощават със земята.
Нагуалът леко натиска закритите очи на всеки ученик, за да се обрекат на зрението на нагуала. След това той моли учениците да открият и задържат своя ритъм на дишане.
Жените започват да обхождат пирамидата отдясно, а мъжете я обхождат отляво. Обикновено дясната страна е мъжката, а лявата — женската, но тук умишлено избираме страната на противоположния пол.
Това обикаляне пробужда пирамидата.
Докато обикаляте, през цялото време гледайте на около метър пред себе си.
Ще усетите три нива на енергия, всяко със своя скорост. Едно от нивата се намира вън от пирамидата. Другото е по дължината на пътеката, по която вървите.
Третото ниво е вътре в пирамидата. Вашата воля е свързана с пирамидата.
В момента, когато се качите на върха, вашето възприятие значително ще се промени.
На върха на пирамидата, съгласно дадените на всеки ученик инструкции, една двойка се настанява в центъра, с опрени един до друг гърбове и подгъва колене. От двете страни на първата двойка се настаняват две други, обърнати с лице едни към други.
Останалите членове на групата образуват кръг около централните фигури.
Вслушайте се в тишината вътре в себе си.
В тази тишина започваме да издаваме звукови вибрации.
Започнете тихо да свирите. Постепенно наберете сила и височина. В свиренето няма вътрешна организация. Задачата е да се получи сливане с пирамидата. В хода на тази заключителна церемония може да се случи всичко.
Макар че пътешествието по Пътя на Смъртта в Теотихуакан да има за цел да избави човек от страха, винаги има риск да се получи рецидив на същностите, които Мигел нарича паразити и които все още ви привързват към ада. Самият той отдавна е станал майстор, но както и преди продължава да пътува до Теотихуакан, за да изчисти най-далечните, затулени ъгълчета на своя ум, където са се стаили капки от отровата на адското съновидение. Той избира за себе си нова практика, която включва целия обратен път от Пирамидата на Слънцето към храма на Кетцалкоатл. Това е неговият път на изпитанията при всеки следващ по-суров преглед на емоциите.