В продължение на няколко хилядолетия наставници от Теотихуакан учели търсачите на духовното съвършенство как да преодоляват страха и да живеят така, сякаш се намират в рая, а не в ада, който виждат около себе си по-голямата част от хората на земята. В доколумбовата епоха този духовен център бил обкръжен от големи градове, наброяващи около двеста хиляди души. Тук се намирал най-големият производствен и търговски център в централно Мексико.
Никой не можел самостоятелно да се обърне за обучение към толтекските учители. Кандидат-учениците били щателно подбирани. Бродейки неузнаваеми сред хората, учителите сами усещали, кой е готов да им стане ученик. Оставайки в сянка, те подлагали избраниците на различни изпитания, за да се убедят в достойнствата на тези, чиито живот тайно наблюдавали.
Осъзнавайки, че наближава краят на епохата на могъществото на Теотихуакан, те се оказали достатъчно възвишени, за да извършат това, което, съгласно Светото Писание, направил Исус. Възнесли се в небесата. Напуснали своите физически тела, слели се със светлината и се възнесли към Слънцето. На земята, лишени от всякакво ръководство, останал неголям брой духовно търсещи, достигнали различна степен на ученост, но още не постигнали майсторството. Когато нахлулите от север варвари потопили Теотихуакан, останалите живи ученици на Толтеките не съумели да се противопоставят. Мнозина от тях загинали.
Варварите се смесили с народа на Теотихуакан и се опитали да приспособят духовната практика на Толтеките към собствената си примитивна вяра в ревнивите богове, изискващи човешки жертви. Останките от погребения, открити под Пирамидата на Слънцето в Теотихуакан, съдържат телата на тези духовно търсещи, които открито застанали против поробителите и били подложени на ритуални жертвоприношения.
Теотихуакан бавно загинал. Около 700 г. сл.Хр. градът престанал да съществува като духовен център. Неговите храмове умишлено били погребани под слоеве земя. Археолозите от XX век направили разкопки и открили следи от цивилизация от същия период, който на езотерично ниво съвпада със зараждането на Шестата Раса.
Останалите сред живите ученици на толтеките напуснали Теотихуакан. Отправили на юг и се претопили сред народа на майте, който в същото време преживявал епоха на пълен упадък. От това сливане на толтеки и май започнала своето начало новата Империя на майте.
Други създали нова общност в Тула, където поначало се съхранявала мъдростта на толтекските учители. Дребните селски общини се опитвали да съхранят знанието под формата на религия. Между селищата избухвали междуособици за власт. Върховен жрец ставал пришълец от най-могъщия град в Тула.
Върховният жрец се считал за превъплъщение на Кетцалкоатл — Пернатата Змия — един от двамата братя близнаци. Другият близнак бил Тескатлипока, Замъгленото Огледало. В религията на толтеките близнаците олицетворяват двете основни същности — нагуал и тонал — носители на двата типа енергия. Временно Замъгленото Огледало носи в себе си енергията на нагуал, а Кетцалкоатл — енергията на тонал. След това те сменят местата си.
В края на краищата, знанията на толтеките били изцяло извратени от управителите на Тула, които се поддали на съблазънта да опазят своето могъщество от преходността. Стремейки се да избягат смъртта, те използвали с користни цели безмълвното знание на Теотихуакан.
По думите на Мигел, това място било обиталище на най-злите черни магове, които някога е познавал света. Те превърнали Кетцалкоатл в демон.
Неголямата държава на ацтеките станала най-могъщата в Мексико. Те издигнали Великия Храм в град Мексико и се опитали да усвоят науката, заимствана от Тула. Така ацтеките станали новите толтеки.
В продължение на дълги пет века след испанското завоюване, пазители на знанията на толтеките били две групи ацтекски духовни воини. Те били Рицари-Ягуари или воини-ученици и Рицари-Орли или напълно обучени нагуали.
Рицарите-Ягуари били посвещавани в изкуството на смъртта чрез тържествен ритуал на изпитания чрез вода и огън, в течение на който се отричали от страха, гнева и завистта. Преминавайки през учение и посвещение, те придобивали способност да видят света по новому — като свят на справедливостта. И тогава ставали Рицари-Орли.
Най-висш от Рицарите Орли бил Тлотоан, олицетворяващ Бога на земята. Тлотоан могъл да бъде всеки Рицар Орел. Семейството на Мигел принадлежало към Рицарите Орли.