Утън каза, че занятията с Мигел изцяло са преобразили нейния живот. „Заедно с Мигел и още няколко ученика, посветих своя живот на разпространение на тези учения. Не се съмнявам, че човешките същества трябва да се развиват. Откривайки своята безкрайна природа, ние усещаме пълнотата на живота, която ни позволява да създадем видение за земен рай. Мигел, аз и още няколко човека решихме да обединим силите си за създаването на това ново съновидение за нас самите и за всеки, който е готов за него.“
В своето писмено изявление Утън разкрива по-нов начин същността на майсторството. Говорейки за Майсторството на Осъзнаването, тя пише:
„В зависимост от степента на нашето развитие, създаваната от нас ефирна енергия отразява по-фини и разнообразни свойства на духовната енергия. Какво разбирам под духовна енергия? Тази неопределена енергия, в която ние усещаме единство с всичко обкръжаващо. Чрез познанието на духа ние откриваме божествената любов, екстаза и безграничната свобода. Това майсторство ни дава шанс да изхвърлим на пътя всичко, което ни ограничава.
Утън обяснява Майсторството на Сталкинга като основа на целия начин на живот на духовния воин.
«Ние започваме да следим своите мисли, думи и постъпки, за да разберем защо и как ограничаваме себе си, страдаме и се чувстваме нещастни.»
Според Утън, въоръжавайки се с Майсторството на Съновидението, ние добиваме контрол над енергията, която протича в съновидението на нашата «неизменна реалност». Едва започнали да ползваме фината енергия… пред нас се открива безграничната възможност да изследваме други реалности, с помощта на така наречените ефирни или астрални пътешествия. Усещайки ефирната енергия, ние долавяме много по-голяма част от битието, отколкото е достъпно с помощта на физическата енергия.
Майсторството на Намеренията, казва Утън, е върхът на майсторството… Това майсторство означава да съществуваш в цялост“.
Тази книга е призвана да разпространи сред повече хора знанието, че съществува възможност за създаване на новото съновидение.
В света има много традиции и учители, които се трудят на същата нива, както и Мигел. Когато достатъчно хора променят своя възглед за живота, това ще им позволи да живеят без чувство на вина, осъждане, тревога и нещастие и тогава на цялата земя ще настъпи равновесие. Новите вибрации, излъчвани на земята, ще повлияят на вибрациите в слънчевата светлина и оттам — във Вселената.
Промени могат да настъпят в един-единствен ум. Може вие да се окажете този човек, който да подбутне и ускори прелома към мира на планетата.
Мигел съветва учениците си да започнат да набират собствени ученици, да ги учат на изкуството на сталкинга и да ги водят в Теотихуакан. С този начин на мислене той увеличава ефекта от своето учение.
Определени ключови учения стават съществена част от психиката на учениците в пътя им към шаманизма. Шаманизмът е оживял през вековете, за да може да се достигне до този момент, в който наставници, подобно на Мигел, помагат на процеса на промяна на глобалното съзнание.
Една от големите заслуги на Мигел като нагуал е, че е установил връзка между мъдростта на толтеките и другите духовни традиции, в частност, будизма и християнството.
Историята на Буда, разказана от Мигел
Историята на Буда в много отношения прилича на историята на Исус. При раждането си Буда получил името Сидхартха. Той бил принц и след време бил длъжен да стане крал. Когато се родил, астролозите предсказали, че ще стане или велик владетел или ас-кет, който ще слезе в ада и ще се върне оттам усвоил нови знания, които да даде на света.
Баща му всячески се стремял да огради Сидхартха с грижи и да му създаде прекрасен живот. Насърчил го да се ожени в млада възраст и да създаде дете. Искал синът му да живее живота, който живели дедите му.
Но бащата не могъл да попречи на Сидхартха да изпълни своята мисия. Той бил млад, силен и пълен с енергия.
Веднъж, когато излязъл от строго охранявания дворец, той се отправил към една село. И там видял човешките страдания. Като се върнал, попитал баща си: „Защо ми говориш неверни неща?“ Бащата му отвърнал: „Защото не исках ти да страдаш“.
Сидхартха изпитал болка и чувство за вина. „Аз съм длъжен да видя какво изпитват другите“ — казал той.
Поискал да види какво в действителност значи да бъдеш човек. Това го отправило в ада. Осмелявайки се да съди баща си и другите хора, той разбрал, че заслужава възмездие. Тогава станал отшелник и се хранел с подаяния. Бил толкова състрадателен, че събрал около себе си всички бедни. И им дал надежда. След това открил, че пътят, по който ги води, не е правилен. Отново започнал да се храни и си върнал предишните сили. Останалите се почувствали излъгани. Сидаиртха се уединил в джунглата, където открил едно от най-мъдрите дървета, което някога било живяло на земята. Изучавайки дървото, той открил неговия разум. Открил, че светлината е действителното знание. Познал екстаза. И станал Буда. Влизайки в състояние на транс, той попил в себе си знанието на дървото.