Разумът на дървото много прилича на човешкия. Дървото станало наставник на Буда. Буда видял, че всички хора сънуват, а техният сън живее свой живот. Съновиденията са дело на обитаващите ги богове.
Пред него се открила цялата еволюция на човешкия род.
Той видял, че опитите за бягство от съновиденията практически са обречени на провал. За боговете развитието било още по-безнадеждно, отколкото за човека да измени своето съновидение. Боговете управляват хората и ги тласкат към кошмара. Боговете хората и ги тласкат към кошмара. Боговете на страха пораждат зло.
Буда видял, че единственият изход от съновиденията е да станеш светлина, да станеш Бог.
Той осъзнал, че предназначението на човека е в трансцендентацията.
В този момент Буда се оказал пред избор. Той могъл:
1. Да стане светлина, Бог, да се възнесе на небесата.
2. Да се върне и да сподели с хората своите видения.
Неговото състрадание било толкова голямо, че той решил да се върне.
И тогава съновидението го взело под обсада, както Исус бил подложен на изкушенията на сексуалността. Буда видял, как отвсякъде към него летят стрелите на осъждането и сплетните. Но стрелите се превръщали в цветя. Това се случили много години преди Христа.
В мексиканския щат Оаксака има знаменито дърво-гигант, наречено Туле. Това е най-мъдрото дърво, което съм виждал в живота си. В него е заключена енергията на създателя. Излъчваната от него любов може да се усети почти физически. На дървото почти няма птици, а и да има, обикновено не пеят.
Редом с Туле расте още едно, по-малко дърво. В него е заключена енергията на майката. В неговите клони винаги пеят птици.
Гая казва, че когато хората обиколят Туле, в някакъв момент се оказват лице в лице с него. И тогава то ги повдига, откъсвайки краката им от земята.
Туле е гуру, мъдър учител сред дърветата. Той е пазител на безмълвното знание.
Христос в представите на Мигел
По време на ученичество си при Сарита, Мигел часове наред се намирал в транс. В неговите видения се откривали страници от живота на Исус така, сякаш бил жив свидетел. За да преживее тази среща, трябвало да се настрои на енергийните вибрации на Исус и емоционално да преживее всички тези събития.
Исус, когото открих в своите медитации, в деветдесет процента се отличавал от този Исус, когото представя църквата. Аз не съм съгласен с християнството, такова, каквото е през последните хиляда и петстотин години.
Истинското християнство е било тогава, когато Исус още е ходил по земята. Той учил почти същото, на каквото са учили толтеките. Исус ни е оставил неоценими дарове.
Той ни е дарил с опрощение. Опрощението, подобно на_ прегледа, е неговият способ за измиване на отровата от ума. Опрощението _е единственият начин да се заличат от корените всички уязвяващи ни емоционални отрови.
Прошката е акт на любов към себе си. Когато прощавате, белезите остават, но болката си отива. Прошката е великият дар на Христос.
Цялата култура на епохата на Исус била основана на обвинението. Юдейската религия все още носела следите на варварството. В храмовете правели жертвоприношения на животни на алчния за кръв Бог. Мойсей подробно учи в Библията, как да се разпръсне кръв върху олтара, как да се опече жертвата. Това бил фанатизъм. Те следвали буквата, а не духа на закона. И сляпо вярвали в Бога-Съдия.
Исус встъпил в конфликт със съществуващата религия, проповядваща страх пред ревнивия и наказващ Бог.
Той проповядвал и изповядвал любов. Такъв бил неговият главен дар. Той не казвал „око за око“, а „възлюби ближния си, като себе си“.
На Исус съвсем не му било леко да проповядва своето учение на тези, който искали да го слушат, затова той проповядвал с притчи. Внушавал своята наука с любов. Когато говорел, слушателите изпадали в транс и той разделял с тях безмълвното знание и безусловната любов.