Исус действително бил цар от рода на Давид. А римляните поставили на престола самозван цар. Хората от рода на Давид очаквали пристигането на месията, който трябвало да си върне царството.
Истинският баща на Исус бил зилот — воин-метежник на име Юда. Той се опитвал да свали римското иго, но претърпял поражение и загинал. Умирайки, не знаел, че Мария чака дете. А Мария била съвсем младо момиче. Тези, които принадлежили към рода на Давид, очаквали, че тя ще роди син, продължител на царския род. Те избрали за нея мъж, който да стане баща на нейното дете. Йосиф бил свещеник, служел в храма. По това време той вече бил над осемдесет. Мария се омъжила за Йосиф и Исус получил необходимото духовно образование, когато Йосиф в ранното му детство го отвел в Египет. Общината не очаквала, че Исус ще се отрече от царството.
Исус постъпил в сектата на есеите, като по това време вече владеел безмълвното знание и бил по-либерален в сравнение с есеите.
Очаквайки всеки момент настъпването на края на света, есеите отбягвали греха, за да бъдат готови за пристигането на Всевишния Съдия.
Исус казал: „Аз съм Всевишният Съдия, още не е дошъл краят на света“. Есеите изгонили Исус и Йоан Кръстител от своята община.
В Исус противоборствали две сили. Едната му повелявала да стане цар. Другата — да промени вярата, господстваща в обществото.
Юдеите се покланяли в храма на сила, която не била Бог. Исус представлявал сериозна опасност за фарисеите, който знаели за неговата широка известност като вероятния Месия, независимо, че го отричали.
Исус тръгнал по съвършено друг, неочакван за неговите последователи път. Отказвайки се от царството, той започнал да проповядва любов, опрощение и истина. И тогава мнозина започнали да гледат на него по различен начин, виждайки в него пророка.
Исус започнал да счита себе си за син Божи, макар и не единственият. В Израел господствал монотеизъм, но в другите страни от тази епоха — Рим, Египет и Гърция — хората вярвали в много богове. Цезар обявил себе си за Бог. Затова не било никак странно това, че Исус се провъзгласил за син Божи. Той казвал, че всички сме деца на Бога. Учел, че Бог е Любов и опрощение, а не страх. По онова време, според разбиранията на хората, Бог бил далечен и недостъпен. Исус казвал: „Аз съм син человечески. Вие сте мои братя. Бог е нашият Отец. На моя Отец не са му потребни жертви“.
Хората го обичали и навсякъде го следвали. Идеите, които той проповядвал, били заплаха за храма и храмовата върхушка желаела неговата смърт, макар много от свещениците да се отнасяли към него благосклонно, тъй като знаели, че чрез Исус ще намерят свободата. Тогава в храма често се свиквали религиозни събрания.
Исус говорил за възцарение на рая на земята. „Моето царство не е от сегашния свят. Това е място на любов, където всеки е добър“ — казвал той.
Неговите апостоли с радостно нетърпение очаквали пребиваването в Йерусалим. Те се надявали, че ще влязат в града като победители, а Исус ще обяви себе си за цар. Същото очаквал от него и храма. Той постъпил така и фарисеите не могли да го спрат. Те поканили Исус на Синедриона — тогавашния висш съдебен и църковен съвет на страната, който се състоял от седемдесет членове. Той казал: „Не, аз няма да стана цар. Не ме изкушавайте“. Той предрекъл, че короната ще го погуби. Така му било съдено.
Възкръсването от мъртвите бил още един дар на Исус. Това означава пробуждане от съня. Възкресението е противоположното на вкусването от Адам и Ева на плода на Дървото на Живота.
Причастието е древна традиция, чийто корени идват от Египет. Първоначално капсулата на причастието символизирала бога на слънцето Ра или Хор, който бил за египтяните, същото какъвто е Исус. Виното символизирало Светата Кръв или някакъв особен лъч от светлината, който сътворил всички хора. Виното и хлябът се използвали в египетските ритуали както в християнското богослужение.
Исус създал нов съюз между човека и Бога. Независимо от всички следващи изкривявания на неговото учение, този съюз до ден днешен си остава в сила. В настоящата епоха на Шестото Слънце е дошло време да се изпълни пророчеството на Исус. Всичко, което се случва в света, е свързано. Всички хора на земята са единен организъм. Това, което се случило в Йерусалим, се случило и в Теотихуакан. Исус е бил и Кетцалкоатл.
Всички аватари говорят за любовта и опрощението, но само Исус потвърдил своите думи с действие. За мен това потвърждение има огромно значение.
Исус ни учеше да умираме със смъртта на воина. И независимо от всички унижения и болки, той не се изпълнил с ненавист.