Възгледът на толтеките за любовта
Исус учил, че любовта е безмълвното знание. Толтеките също знаели, че колкото сме по-близо до любовта, толкова сме по-близо до Бога. Любовта е антипод на страха. Любовта е неугасим огън, който очиства всичко, до което се докосне, докато страхът е опустошаващ огън. Трудно е да се изрази с думи значението на любовта. Много по-лесно е да се говори за нейните характерни черти. Чрез тях ще осъзнаем, че любовта и страхът са диаметрално противоположни.
Пред човек стоят два пътя — пътят на любовта и пътят на страха. Ако ги сравним, няма да е трудно да разберем, по кой път вървим сега.
Мигел учи, че чистата любов се състои от седем компоненти:
1. Любовта не очаква нищо. Страхът е пълен с очаквания.
2. Любовта не е свързана с никакви обстоятелства. Страхът е пълен със задължения. Когато действаме по задължение, вътрешното съпротивление ни заставя да страдаме. Ако не изпълним дълга си, това ни обременява с чувството на вина.
3. Любовта се отнася с уважение не само към околните, но и към самите нас. Страхът не уважава никого, в това число и самия себе си. Ако съм обиден на себе си, значи не се уважавам. Ако обидя теб, значи не те уважавам.
4. Любовта е търпелива. Страхът е нетърпелив.
5. Любовта не познава жалост. Страхът е пълен с жалост и е особено жалостив към себе си.
6. Любовта е независима. Страхът е пълен с всевъзможни привързаности и боязън да ги загуби.
7. Любовта е добра. Страхът е твърде погълнат от себе си, за да бъде добър.
Отношения, основани на любов, не се стремят да подчинят партньора. Безусловната любов не обременява с нищо другия. От тази гледна точка Мигел говори за необходимостта от преглед на институцията на брака. Главната промяна, според него, е установяване на нови отношения, които идват на мястото на отживялата институция на брака в нейната привична форма. Тази система претърпя крах. Новите отношения, основани на любов, започват сега. В целия свят цари пълно объркване в отношенията между хората, защото ние се съпротивляваме на тези промени, но идването им е неизбежно.
Специалното послание на Мигел
Много гласове ни зоват към пробуждане. И ни предупреждават за едно и също — че живеем в света на илюзиите. Ние разбираме, че земята е живо същество и наш дълг е да я опазим от по-нататъшна деградация. Сред тези гласове има и такива, които подсказват на внимаващия човек кого следва да вини за цялото обкръжаващо ни нещастие — родителите, белите, правителството, Съединените щати, корпорациите — с една дума, виновник винаги ще се намери.
Доведеният до крайност призив към пробуждане ни заставя да повярваме, че всички сме жертви на една до дъно прогнила система. Ако нашето самоосъзнаване като жертва може да се припише на един или друг член на семейството, значи споменът трябва да се изтласка от недрата на паметта и да се извади на повърхността на съзнанието… А по-нататък?
Тук идва ред на второто послание на Мигел. Пробудете се, казва той, поемете своята лична отговорност. Вие сте напълно зависими от своите мисли. Вие контролирате своите действия и реакции. Вие не сте жертва, но не сте и Съдии, за да произнасяте присъди над други хора. Вие сте духовни същества, надарени с потенциала да трансформират съновидението на планетата.
Толтекската система, която Мигел е допълнил със знания, които е добил в състояние на транс, изцяло е посветена на усъвършенстването на човека. Принципът на езотеричното знание е, че никой няма власт над душата и духа на друг човек. Пробуденият индивид поема пълна отговорност за всяка своя мисъл, дума и постъпка.
Пробуждането, според разбиранията на Толтеките, предизвиква дълбоки изменения в начина, по който човек възприема околния свят. Чувството на страх, вина, осъждане и срам напълно се преодоляват. От този връх светът вече изглежда по-справедлив. Божественият порядък се проявява на всички нива.
Трансформираният майстор на толтекското знание не живее в отчуждено блаженство, седнал в поза лотос, изцяло отдаден на самосъзерцание. Той напълно осъзнато прави практически стъпки към положителна промяна. В пробуденото съзнание се раждат дарби, влечения и дарования, породени от действия, изпълнени с ненаситна радост.