Всички сме талантливи от рождение, но често сме принудени да потискаме тези стремежи на душата си, за да заработваме хляба си. Толтекските майстори откриват стъпка по стъпка, че могат да се изхранят, използвайки своите природни таланти. Всичко е въпрос на приоритети. На първо място стои разширяването на периметъра на радостта с дейности, които носят радост и, следователно, увеличават позитивната енергия на човека, а чрез него — и на целия свят.
Мигел проповядва практическа форма на духовност. Според нея, човек изцяло отговаря за себе си и изтласквайки емоционалните отрови от ума си, открива източника на радостта и практикува живот в земния рай.
По своята форма тази практика е сродна с изкуството. Мигел казва, че всички толтеки били художници, дори велики художници. Това означава човек да живее като художник, неговият живот да стане произведение на изкуството — постоянно развиващо се живо творение, надарено със съзнание и радост.
Отличителна черта на толтекския майстор е самообладанието — човек, който се издига над всичко лично и егоистично, умее да се контролира и непрестанно осъзнава силата на своите думи, постъпки и помисли. Сдържаността, която се опира на осъзнаването, не ограничава непринудеността. Точно обратното, отсъствието на страх освобождава непринудените реакции на човека към живота. Крайната цел на толтеките е постигане на щастие.
12
ИСТОРИЯТА НА ГАЯ И МЪДРОСТТА НА ЖЕНАТА-НАГУАЛ
Въведение в царството на магията
Нося спомен за едно съновидение, в което висях, вкопчила се за края на нечии пръсти, втренчила поглед през дясното си рамо в дълбините на водата. Някакво присъствие близо до мен произнесе: „Върви и приеми своето послание, но бъди търпелива. Твоето послание не е предназначено за всички, но има такива, които те чакат“. Този сън си спомням като съня на моето раждане.
Не съм особено силна в датите, епохите и вековете. Разчитам само на собствения си опит. Помня, че още в детството си знаех, че моето предназначение е да донеса на хората знанието, че Бог живее в тях. Едва преди пет години успях да го направя, но винаги носех в себе си това, което считах за мое послание.
През 1987 г. самолетът, с който летях, внезапно попадна в силна буря. В този момент осъзнах, че мога да умра. Помислих си: „Не трябва да умирам, докато не се събудя. Не искам да умирам отново, докато напълно не се събудя от съня“. В този момент реших за себе си, че ще стъпя на пътя на освобождението. Дори ако ми се наложи да скоча от самолета (тогава за мен това беше най-ужасното), бях готова да го направя, за да се пробудя — така отчаяно жадувах свободата. Този случай, подобно на искра, роди в мен идеята, че трябва да поработя с шаман. По това време дори не знаех какво е шаман. В книжарницата открих списание „Шамански тъпан“ и в него прочетох обява за пътуване в Перу и Бразилия за работа с шамани. Въпреки че бях доста наплашена, все пак се записах за едно от тези пътувания. Мъжът ми ме отведе на аерогарата. По-късно ми каза, че докато седяхме и чакахме да дойде време за полета, той ме погледнал и разбрал, че повече няма да се върна в къщи. Така и стана, независимо, че във физически смисъл се завърнах.
Сега знам какво се случи. Всичко става по волята Божия. Нямах и понятие какво става с мен, знаех само, че трябва да намеря свободата. И така, отправих се към Перу, където работих две седмици с Едуардо Калдерон. Той беше удивителен човек. При първата ни среща каза: „Ти ще станеш майстор на електричеството“.
Още с първите крачки към моето духовно пробуждане започна да ме наболява сърцето и да се отклонява от ритъма си. Преди няколко години лекари, които ме лекуваха, откриха, че съм променила електрическия поток, който преминава през горната част на сърцето. Всичко останало беше наред. В електрически план, моето сърце се промени, затова до днес аз постоянно ходя с кардиостимулатор.
Калдерон „видя“ тази промяна в други измерения и нива. Калдерон ме видя обвита във виолетова светлина. Естественият цвят на моята аура е син, но ме обвива още един кръг от светлина — виолетов — аурата на Мигел. При всяка церемония, в която участвахме в Перу, Калдерон идваше при мен и показваше особена почит. По-късно разбрах, че го е правил, защото върху мен бил сложен печатът на жена-_нагуал_. Беше познал този печат. Калдерон знаел, че виолетовата светлина около мен била на нагуал. Калдерон ме разпита за моя съпруг и разбра, че този нагуал не е моят мъж.