Орелът олицетворява висшия бог. Всички Рицари Орли, до днешни дни, пребивават в ежедневен контакт с бога създател и живеят в състояние на постоянно щастие. Практиките, чрез които достигат до състояние на блаженство, са известни още в Древна Индия, Египет и Гърция и до днес и се пазят от местните жители като живи традиции.
В зората на своето могъщество, Теотихуакан бил свързан с много други духовни центрове. Всички те споделяли едно и също безмълвно знание.
Начинът на живот на толтеките проповядва съвършено равновесие на тяло, разум и душа. В голяма част от традициите някои от функциите на плътта се смятали за нежелателни. Възвисените духовни воини, вървящи по пътя на толтеките, не били задължени да спазват безбрачие. Един от важните принципи на тяхната вяра е почитането на човешкото тяло като храм и осъзнаване на неговото съвършенство. Толтеките се стремят да се избавят от страха, осъждането и да живеят в състояние на любов.
Твърде често Мигел се позовава и на други традиции. С особена привързаност се ползва от Библията и историята на живота на Исус. С немалко почитание той се отнася и към паметта на Буда. В своите лекции той свързва пътя на толтеките с житията на тези аватари. Всички пътища, казва той, всъщност са еднакви, но всички големи религии са изцяло пропити с чувство на вина, осъждане и страх.
ЛИНИЯТА НА МИГЕЛ АНХЕЛ РУИС
Мигел бил тринадесето дете в семейството на знаменитата лечителка Майка Сарита. В ранното му детство тя била известна като курандера или знахарка. Когато Мигел станал на единадесет години, тя развила тежка жлъчно-каменна болест. Лекарите искали да направят операция, но поради наличието на болест на сърцето общата анестезия била крайно опасна.
Майката на Сарита я завела в известен целителски център, извършващ знахарска операция. По време на тази процедура Сарита получила видение как лекар и три медицински сестри оперират нейния жлъчен мехур. Едва отворила очи, тя попитала за тях, но до нея бил само медиумът на необикновената клиника. Операцията избавила Сарита не само от камъните, но и от болестта на сърцето. Целият си по-нататъшен живот тя посветила на лечение на хората с помощта на наследените знания.
Мигел бил възпитан в осъзнаване на другото измерение, съществуващо зад пределите на зримата реалност. По-големите му братя и сестри разказвали на Мигел как преди неговото раждане седели до огнището с баба му и дядо му и слушали разкази за „малкия народ“1, живеещ редом с нас. Даже им се случвало да видят как тези странни същества играят в клоните на дърветата, растящи у дома.
Родният град на неговата майка, Хуанакатлан, бил особено място. Мигел го нарича „вълшебен град“. Един от местните жители, дон Начито, собственик на аптеката, понякога встъпвал в ролята на доктор. Той обичал да раздава на децата подаръци, особено дребни монети. „Моите братя често получаваха пари от него. Той трябва да е печелел добре. Случвало се е да каже на брат ми: «Гледай, сега ще сложа монета в тази кутийка. Тя е твоя. Скрий я под възглавницата. И всеки ден в нея ще се появява нова монета». Брат ми успявал за малко да сдържа своето любопитство, а когато отварял кутийката, тя се оказвала пълна с монети.“
Слушайки тези удивителни истории, подрастващият Мигел завинаги разбрал, че зад зримия, всекидневен свят, съществува друго, магическо ниво на живот.
На третата година от обучението си в медицинския колеж, на самия Мигел се наложило да преживее драматично запознанство с другото измерение, когато, попадайки в тежка пътна авария, той имал преживяване извън тялото. От този момент неговото духовно зрение получило мощен тласък.
Завършвайки медицинския колеж в Университета в Мексико, Мигел в продължение на година работил в селцето Алта Сонора в пустинята Сонора.
Това беше година на непрекъсната, поразителна опитност. Аз често се срещах с учителя, сух, невисок човек под петдесетте, наричан дон Естебан. Той ме взе за свой ученик. Показваше ми съвършено изумителни неща, учеше ме дълбоко да се потапям в съновидението и съсредоточено да го изучавам. Дон Естебан ме заведе в пещерата, където се учил да управлява стихиите, като ги призовавал. Това е могъщо средство за управление на енергията на живота и смъртта, способ за общуване с различните „органи“ на планетата — вятъра, водата и горите.
Той ме застави да погледна в лицето почти всички мои страхове. Винаги изпитваше моя здрав разум и моя интелект, но подлагаше на главно изпитание чувството ми за собствена значимост. Учеше ме на смирение и почит към цялото съществуване, такова, каквото е. Учеше ме да уважавам природата и хората такива, каквито са.
1
Така древните култури наричат духовете на дърветата, реките, потоците и другите природни сили. Бел.ред.