След това ми се яви Пресветата Дева от Гваделупа. Застана до мен. Змеят, на който се опираше с крак, изведнъж започна да нараства, обвивайки се в игрив танц около нейното тяло и глава. Като видях това, разбрах, че добивам много важен за мен опит. Не можех добре да се ориентирам в случилото се, но Мигел каза: „Сега твоят рай се върна и цялата ти болка си отиде. Ти вече имаш Съюзник, но гледай да не подхранваш съзнанието си с негативност, защото Паразитът отново ще израсне. Трябва да обикнеш себе си и този аспект на твоята същност. Толтеките наричат това жертвоприношение на ефирния двойник на Орела, защото когато дойде смъртта, няма да загубиш паметта си за този живот“.
Вече знам — той е имал предвид, че аз преминах през дракона. Изкупих своя Паразит. И родих своя Ангел. Тогава въпросите ми нямаха край. Разбрах, че целият живот е изкупление на този аспект от нашето съзнание, който в буквален смисъл е забравил за своята божествена същност, отделил се е от онази част от нас, която пази в себе си божественото съзнание.
През следващите осем месеца осъзнах много неща. Четири месеца след преживения в Теотихуакан опит заминах за Индия, където разбрах, че паразитът може да съществува и да проявява себе си само в съпротивата. Именно съпротивата задържа динамиката на развитието вътре в нас. Най-дълбокото ниво на болка, която докоснах, беше чувството за предателство. Осъзнах, че ако няма съпротива, няма да има и болка. И разбрах простата истина, че ако не оказваме съпротива на живота, няма да тровим нашето съзнание. Често говорех за това, когато започнах работа с Мигел. Той обикновено казваше: „Гая, контролирай емоциите си“. За мен думите му бяха истинско ръководство. Той ми даде сили да не реагирам на всичко, което се случва, да не бъда като компютър, който реагира на всяко натискане на копчето. Мигел ми помогна да променя гледната си точка.
Ако се окажете в една или друга житейска ситуация и осъзнаете реакциите на тялото си, можете да изберете дали да продължите да реагирате, зареждайки се с негативни емоции, или да прекратите реакцията. Можете да си кажете: „Аз съм същество от чиста любов и светлина. Негативната реакция е абсолютно чужда на моята същност“. Това изглежда дребно, но когато го осъзнах, започнах да усещам как енергията около мен кипи.
Когато ми се случи за първи път, почувствувах зад гърба си как енергията размахва криле. Сякаш нещо се вдигна във въздуха и полетя, подобно на пеперуда, която с труд се измъква от пашкула. А Мигел казваше: „Това си ти, Гая. Истинската ти“.
Започнах да осъзнавам, че нашата истинска същност, която ни води напред, е нашият ангел. Започнах осъзнато да спирам своите автоматични реакции към живота и хората. Подхранвана от любовта и светлината на моята истинска природа, моята същност все повече укрепваше. Моят Ангел се пробуди от съня си.
Урокът на Гая
Раждайки се, ние влизаме в нашето съновидение. В това съновидение (както при двуглавия змей) главата на подсъзнанието изгаря главата на съзнанието. Вие забравяте своята божествена същност. Загубвате своето божествено съзнание и забравяте, че всичко наоколо е сън. Забравяте, че сте бог, защото в съня си се виждате като нещо различно от Бог. Когато обаче започнете да гледате от друга гледна точка на себе си, когато осъзнаете истинската си природа, ще откриете, че сте любов. С осъзнаването на този факт страхът ще си отиде от вас и отново ще се превърнете в Бог. Вече няма да принадлежите към нещо, което се основава на страха. В този миг започва да расте тази част от вашата същност, която се осъзнава като Бог.
Аз усетих, че заобикалящата ме енергия поглъща моите емоции. Тъй като съм човешко същество и умът ми е свързан с душата, смисълът на моето съществуване се заключава в съновидението. Моето съновидение е резултат от взаимодействието между ума и душата, родено от ума. Умът е емоция, изядена от енергии, които нямат човешка форма.
Когато тази нематериална по форма енергия разтвори моите емоции, осъзнах, че в действителност тя е ангелска същност, която стои зад гърба ми и ме покрива с крилете си. Тя е много по-близо до моя истински „аз“ от физическото ми тяло.
Ще откриете, че всичко съществуващо на света, бива поглъщано от друго. Цялото земно царство изгражда кръговрат, в който всеки във веригата храни следващия. Бог поглъща Бога. Това е неговата еволюция. Бог прониква във всичко, което в тази реалност наричаме живот. Животът тук предизвиква взаимодействие между Слънцето и Земята. Божествената същност прониква в нашата реалност като непрекъснато поглъща самата себе си. Така енергията изтича по спиралата навън и се връща обратно, като всеки път Бог поглъща Бог.