Анатомия на Паразита
Паразитът е нашето вътрешно дете. Това дете е проявление на чиста емоция. Чрез чиста емоция се проявяват и животните. Паразитът чувства и усеща всичко, без да проявява интелигентност. Той е сетивният шаблон на човешкото същество — носи със себе си много емоционални отпечатъци. Следователно, може да се каже, че присъщата на човека способност да чувства, е проявление на Паразита.
Паразитът може да бъде наречен Луцифер, Метежник, или паднал ангел, прогонен в плътната материя и забравил своята божествена природа.
Паразит е тираничното дете вътре в нас: „Оставете ме на мира!“ — казва то и веднага след това вика: „Елате и ме намерете. Вземете ме“. На себе си казва: „Аз съм недостойно за любов. Но вие ме обичайте, моля ви. Аз осъждам всички ви. Но и аз страдам, защото осъждам себе си“.
В този аспект на човешкото битие винаги присъства дуализмът на Съдии и Жертви. Паразитът е нашето емоционално тяло, падналият Ангел, който е рухнал в дебрите на чувства, осъждане, разделяне и предателство. Паразитът е електромагнитна сила, която поражда полето на страха. Това е кодиращо устройство вътре в нас, което привлича в нашия живот подобни на себе си обстоятелства и хора. Той е знак, че имаме нужда от лечение.
Играли сме тази игра в продължение на много животи и на пръв поглед процесът изглежда неосъзнат.
Представете си схемата на едно живо същество, в което духът представлява мъничка светлинна вълна, която обгръща тялото. В пространството между тялото и душата, в резултат на тяхното взаимодействие се ражда умът.
Когато накрая напусне тялото, душата поглъща ума. В зависимост от това в каква степен душата поглъща ефирната енергия на току-що преживения от тялото живот, в нея възниква отпечатък от тази енергия. По-късно духът поглъща душата, но съхранява отпечатъка на фините вибрации. Този отпечатък ние наричаме карма. Кармата остава в духа и когато той се въплъти за нов живот.
Когато духът е готов за ново раждане, тези следи от предишни вибрации реагират на сходните вибрации на мъжете и жените, които ще станат родители на новороденото бебе. Техните вибрации са подобни на ключ, който отключва вратата на идващия в света дух.
Вашата същност има за задача да ви върне здравето и целостта, за да реализирате истинския си аз. Тя ви въвлича в обстоятелства, които ви дават шанс за изцеление.
Кармата прокарва в душата дири, шаблони, които могат да се заличат само ако преодолеем чувствата, които сме блокирали с осъждане. Ако в душата се е запечатал непреодолян гняв, тя се проявява в живот чрез родители, които ще дадат със своите действия това, от което се нуждае, за да се излекува. Единият родител може да даде воля на гнева си, а другият да го сподави. Взех за пример гнева, но той може да бъде заменен с всяка друга емоция.
Процесът, който тласка детето да блокира чувствата си, преминава през следващите етапи:
В него се събужда спомен за гнева, или в душата му се е запечатал отпечатъкът на гнева.
Пробужда се неговото осъждане за гнева. То реагира със страх или носи в себе си спомен за минала болка и осъждане.
Затваря се и се огражда със защитна стена. Решава, че гневът причинява болка, но то не може да се защити от гнева. Лошите родители и злите хора са опасни. Самият аз съм опасен, когато съм зъл. Животът е несправедлив. И мен ме боли от това.
Детето сключва със себе си следното споразумение: „Аз ще избягвам злобата. Ще се държа по-далеч от злите хора. Ще се старая никого да не ядосвам. Ще се опитам да не се ядосвам. Ще се постарая да не изпитвам никакви чувства. Чувствата са опасни“.
Ние не осъзнаваме сключените със себе си договори, докато не ги намерим в себе си и не ги разтрогнем. Този духовен труд (както и безмълвното знание) има огромна ценност, защото може да излезе извън рамките на такива договори и да ги излекува с помощта на осъзнаването. Скритата причина за злостта или за друга емоция е страхът.
Ако си зададете въпроса: „Откъде се е взел този страх?“, пред вас се открива възможността да измиете лепкавия клей на осъждането и да го изкарате на светлина.
Чрез осъзнаването самите вие ще върнете към живота блокираната част от себе си. Страхът, който изпитвате, ви е добре познат. И в детството си сте попадали под неговата власт в сходни ситуации и сте се договорили със себе си как да се държите. И днес, като възрастни, реагирате на този страх така, както и в детството си.
Човек защитава себе си по начина, установен в детството. Затова всяко осъзнаване, че сте обхванати от страх, е подобно на къс злато.