С осъзнаването се ражда и възможността човек да възстанови енергията си. Може отново да проанализираме преживения опит, гледайки го с очите на любовта, с очите на любящи майка и баща, и да го излекуваме. От тази гледна точка ще открием, че страхът ни е карал да се пазим зад стени. Сега осъзнаваме, че всички потъпкани чувства и защитни реакции, всичко това сме самите ние. Аз във всеки миг съм едновременно вътре в ситуацията и зад пределите на моя отбранителен вал.
Нашият опит е само чувство. Всичко, което искат чувствата, е да бъдат проверени. Изходът е да ги подложим на изпитание. Ако успеете да го направите, ще разтворите цялата същност на Паразита. Ако някой усети, че е дошло време да се устреми към ново знание, това е зов за пробуждане. Знам, че през 1960 г. много хора са изпитвали желание към пробуждане. Тогава в слънчевата светлина са настъпили огромни промени, които трябвало да се очакват. Светлината постоянно ни тласка напред. Обръщането навътре към себе си, чието начало бе сложено от социалните революции на шестдесетте години, можеше да стане най-забележителното събитие в цялата история на човечеството, защото да откриеш собствения си аз означава да откриеш Бог, Божествената същност, Истинската същност и да преодолееш егото.
Същото състояние на духа, което послужи за тласък към духовните търсения на шестдесетте, все още търси своя път. Духът, избрал вашите обстоятелства, вашите родители и вашият живот, все още избира какво да се случи във вашия живот в следващия момент. Целта на всеки избор е да ни върне към душевното ни здраве. Ще го постигнем, ако приемем живота такъв, какъвто е, без да го осъждаме. Подобно отношение към живота не идва нито от ума, нито от Паразита. Ние знаем, че няма място за осъждане. Съгласни сме, че всичко наоколо е проявление на божественото съвършенство. Наричат това състояние прохождането на дракона.
Аз преминах през дракона и повече няма да ми се наложи да го премина отново. За да се изтръгна от съновиденията и да стигна до дракона като чиста черна светлина, ми се наложи да се боря отчаяно. Полето на нашата аура ни защитава от черната светлина. Чистата черна светлина не благоприятства живота. Затова преминаването през дракона е свързано с физическа опасност. В някакъв смисъл, жените по-леко преминават през дракона, защото ние умеем да отстъпваме. Умението да отстъпваме е заложено в женската душа. Ние да се разделяме физически с детето при неговото раждане, а след това, когато то порасне — и емоционално.
Съновидението на Гая
В моето съновидение аз разбрах, че духът е незрим, че не притежава форма. Видях дребни парченца от нещо, което приличаше на мрежа. На вид напомняше отрязък от лента, която се огъва на вълни. Тази лента се сблъска с това място в моето съновидение, в което пребиваваше духът и вътре в мен пламна огън. Целият образ приличаше на леко осветена лента, но знаех, че това е само отражение.
Гледайки с очите на разума, осъзнах, че това е проявеният дух, майката — този аспект на сътворението, който може да роди себе си. От съюза на духа с тънкия слой светеща лента се роди нещо ново, съвършено нов свят. Дълбоко в него, както преди, гореше ярко пламъче светлина — светлината, която живее във всеки човек. Това е божествената енергия, скрита в гръбначния стълб, нашият спящ ангел.
Това сме ние — дух, който няма форма. Не ни е дадено да постигнем форма. Затова можем да живеем само в отражението на Ума — като отразената луна — но не и в самата светлина. Истинската природа на отражението е дуалистич-на.
Умът — като отражение — винаги е зает с търсене на самия себе си. Ако живеем и възприемаме живота само от гледна точка на ума, никога няма да намерим своя истински аз. Той ще бъде само отражение на истинската светлина, защото е хванат в капана на дуалността. Всичко, което виждаме и наричаме реалност, е плод на ума. Това, което приемаме за истина, по своята същност е илюзия.
Ангели
Когато усетих енергията, която поглъщаше моите емоции, аз си обещах, че ще започна да я подхранвам само с любов. До днес с всички сили се старая да храня този енергиен ангел изключително с любов.
За нас е крайно необходимо „да скочим“ в гледната точка на ангела. Гледната точка на ангела ни дава голямо пространство за наблюдаване на тази личност, която проявяваме в живота. Аз виждам, че Гая винаги прави най-доброто, на което е способна. Случва се да сгреши, но аз изпитвам към нея огромно състрадание, защото вече не съм привързана към нея. Аз съм безкрайно благодарна, че чрез нея мога да се проявя в живота. Тя е моят автомобил, моята обвивка, чрез която се проявявам в живота. И аз безкрайно я обичам.