В тази глава Мигел дава кратък обзор на безмълвното знание на толтеките, отвеждайки читателя към основния смисъл на предсказанията за бъдещето. Основната му идея е, че цялата съвкупност от живеещи на Земята хора, образува единно живо същество, което е орган от тялото на планетата Земя. За Земята всеки човек е подобен на клетката в човешкото тяло. Клетките в нашето тяло непрекъснато се раждат и умират, както се раждат, живеят и умират хората. Постоянното попълване на човешкия род поддържа живота на „човешкия“ орган на Земята, както новите клетки поддържат живота на организма. В различните времеви мащаби ние наблюдаваме процеси, сходни с физическия живот — има раждане и смърт в цялата Вселена.
Човекът е многостранен в материален аспект в ума и в душата си, но духът му е едноизмерен. Като опознаем материята, откриваме, че нашето тяло се състои от милиарди дребни живи същества, наричани клетки. Всяка клетка е индивидуалност, която може да бъде изведена от тялото и поставена в лабораторни условия, но пак ще си остане съставна частица на нашето тяло.
Клетката на черния дроб не осъзнава, че е частица от цяло същество. Тя осъзнава себе си като „аз съм“. Тя не осъзнава, че заедно с всички други клетки в черния дроб, мозъка, сърцето, костите и цялото тяло помага за формирането на единно живо същество.
Всеки човек е частица от органа, чието име е човечество. Цялата съвкупност от хора образува един от органите на планетата Земя. Планетата Земя също е живо същество, с присъщия му обмен на вещества. В това прекрасно живо същество има множество различни органи. Органи са атмосферата, океаните, гората и животинският свят. Ние, хората, сме същото, което са и те. Ние сме въздух. Ние сме океан. Ние сме всички обитаващи на планетата животни. И сме свързани с другите органи така, както черният дроб е свързан със сърцето и мозъка.
Нещо повече, трябва да осъзнаем, че нашата планета е едновременно живо същество и един от органите на Слънчевата система, чийто център е Слънцето, около което обикалят всички планети, спътници и ас-тероиди. Слънчевата система е живо същество, ръководено от Слънцето.
На свой ред, Слънчевата система е не само живо същество, но и частица от гигантското същество, наречено Вселена.
Слънчевата система е атомът, заобиколен от електроните — останалите планети. Следователно, атомът и слънчевата система са аналози. Нашето тяло се състои от милиарди атоми, всеки от които представлява миниатюрна слънчева система. В нашата Вселена са разхвърляни безчислени милиарди живи звезди, които заедно образуват единно живо същество.
едно образуват единно живо същество. На толтеките били известни тези аналогии, проявени в различните реалности из цялата Вселена.
Великите въпроси: Кои сме ние? Откъде сме дошли? Къде отиваме? — имат точен отговор от гледна точка на толтеките. Ние сме всичко съществуващо. Малкото човешко тяло е звено от веригата в огромния биологичен механизъм, наречен Вселена. Тази малка брънка е свързана с всичко съществуващо във Вселената.
Макар че тези обяснения много точно отговарят на материалната гледна точка за света, няма да мине без допълнение, несвързано с материята. Какво са нашите чувства? Какво да кажем за гнева, завистта, тъгата, щастието и любовта? Всички тези аспекти на човешкия живот имат като проявление нематериална по своята природа енергия. Наричаме я фина енергия.
Енергията е жива. Всичко, съществуващо в света, живее. Всяко живо същество е проявление и на фината енергия. Тя изгражда нашите емоции. Емоциите също са живи. Нашето мислене е живо. Всички наши чувства живеят, те са наше проявление. Нашият ум поражда милиарди емоции и както клетките изграждат тялото, така емоциите формират ума. Следователно, умът също се състои от фина енергия. Спомнете си, че функция на ума е да твори съновидения. Ние сънуваме двадесет и четири часа в денонощието. Сънуваме, когато бодърстваме, сънуваме и когато спим. Ние сънуваме с ума, не с мозъка. Но мозъкът знае, че умът сънува.
Съвкупният разум на всички хора по света образува един от органите на Земята, но този орган съществува в друго измерение, различно от това, в което живеят телата ни. Нашите тела са част от материалното измерение, което можем да усетим. Умът съществува в ефирното измерение на мислите и чувствата. Както всяка съвкупност от емоции образува индивидуален ум, така взетите заедно умове образуват разума на планетата Земя, който също пребивава в съновидението. Това колективно съновидение се състои от сбора на виденията на всички сънуващи. Колективното съновидение включва съновидението на семейството, съновидението на общината, на града, на щата, на страната, на целият континент и накрая съновидението на цялата планета.