Всичко, което възприемаме в материалния свят, е отразената от предметите светлина, която попада в очите ни. Ние не виждаме самия предмет. Това, което виждаме, е съновидение. Цялата обкръжаваща ни реалност е създадена в нашия ум.
Това, което считаме за материалната част на съновиденията, аз го наричам „структура на съновидението“. Тази структура е еднаква за всички. Ние сънуваме в рамките на една структура. Тя ни дава усещане за време и пространство. Дава ни усещане за безопасност.
Докато интерпретираме всичко, което виждаме, откриваме, че всички правим различни интерпретации, защото виждаме различни съновидения. Всеки от нас сънува собствен сън, основан на това, в което вярва.
За да възприемете тази мисъл, представете си хиляди, съвършено еднакви, нови, незаредени с информация компютри. Когато започна да ги зареждам с програми, предишната им идентичност ще се изгуби.
Така е и с хората. Нашият ум е биологична машина, приличаща на компютър. Във всеки човек е заложена индивидуална информация, основана на неговия опит. Всеки е усвоил нещо свое от родителите, обществото, училището и религията. Информацията, която въвеждаме в компютъра, ни учи да сънуваме и интерпретираме видяното.
Всеки човешки компютър има свое име, но името е само приета от нас условност. В действителност, аз не съм човек на име Мигел Анхел. И вие също не сте хора. Ние само сме се споразумели, че сме хора. Всичко, което е заложено от нас в компютъра, е условност, при това не е задължително да е добра или глупава, правилна или не. Това е просто информация. В съответствие с тази информация ние възприемаме света, който наричаме реалност. Тази информация е източник на нашите ограничения. Ние създаваме образ на самите себе си и на всичко останало. И след това искаме да вярваме в тези образи. Процесът на въвеждане на информацията в компютъра е Опитомяване.
Ние сме животни, опитомени от други животни — други хора. Нас ни опитомяват така, както опитомяват кучето — с метода на камшика и курабийката. По този начин опитомяваме децата си. Боим се от камшика или се боим, че няма да получим курабийка. Създаваме такъв образ за самите себе си, който ще се понрави на другите. Държим се така, че да зарадваме мама и тате, учителя, обществото, църквата и бог. Поведението ни зависи от създадения от нас образ, с всичките негови присъщи ограничения. За нас е много важно какво мислят другите за нас. И постоянно живеем, като се съобразяваме с обкръжаващите, опитвайки се да угодим на всичко и всеки, освен на самите себе си.
Съновидението на планетата, което всички сънуваме, е еднакво. Пробуждайки се от съновидението на планетата и от нашето собствено, ще открием, че това, което преди ни се струваше истина, всъщност е само информация, заложена в компютъра, която лесно може да се промени. Ние се съпротивляваме на тази замяна от страх. Страхът ръководи живота ни. Страхът ръководи съновиденията. Еволюцията на човечеството е еволюция на страха на планетата Земя.
Ако гледаме на планетата отстрани, ще открием, че еволюцията на цялата човешка раса прилича на развитието на живо същество, което се ражда, расте, създава потомство и след време се трансформира. В действителност, всичко, което съществува, не умира, а се трансформира.
Ходът на еволюцията има определена логика. Живото същество, което се състои от всички обитаващи Земята хора, ще премине през същите стадии на развитие, както отделния човек. Представете си единайсетгодишно момиче. Скоро при нея ще настъпи първият месечен цикъл и тя ще стане жена. Когато в някой от органите на малката жена настъпват изменения, информацията в същия миг достига до мозъка, а той подтиква другите органи към произведат определени хормони, които завършват цикъла. Целият процес се контролира от мозъка. Процесът на съзряване на жените може да се сравни с развитието на цялата човешка раса. Когато в отделни хора настъпят някакви трансформации в телата, ума и душата, Слънцето узнава за това чрез своите светлинни пратеници и променя свойствата на излъчваната от тях светлина, за да отправи към човешкия орган на Земята ново послание. Промяната в отделния човек повлича след себе си изменения на цялото човечество.
В днешно време хората вече излизат от детството и започват да израстват. Възприемат живота с нова яснота. Умът отстъпва място на интуицията. Изменя се самият характер на техните съновидения. Страхът е основният фактор в развитието на ума. Умът е подготвил пътя към интуицията.