В далечното бъдеще, зад пределите на външния цикъл, настъпва следващата епоха на разсъдъчния ум. Тези, които днес наричаме хора, ще живеят в друг край на вселената. Тези, които ще останат тук, ще получат заряд от нова енергия. Не мисля, че хората от новата епоха ще приличат на нас. Струва ми се, че ще живеят в океана. В наше време в океана обитават два вида животни, които малко по малко започват да сънуват, подобно на хора. За бъдещата трансформация значение ще има не физическата форма, а това, което се ражда в ума. Затова значението на пророчествата за човека, е че му предстои етап на трансформация. Ние сме мутанти.
Любовта ще извърши най-великата трансформация в света на хората. Дълги хиляди години хората всячески са потискали любовта. Забравили са какво е любов.
Когато казваме: „Аз те искам“ — това не е любов. То е чувство за собственост. Ако изпитваме ревност, то също не е истинска любов. Властната любов е подобна на всяка друга природна потребност на човешкото тяло. Представете си, че нищо не сте яли цяла седмица. Направо ще умирате от глад. И ако някой ви даде парченце хляб, ще ви обхване чувството: „Аз искам този хляб. Аз го обичам.“ Влюбеността много прилича на това.
Когато сме били деца, до около четири години, нашето емоционално тяло е било настроено да възприема любовта. След това започва опитомяването, а с него е дошъл и страхът. Страхът е заел мястото на любовта. Всеки път, когато сме се опитвали да изразим своята любов, нещо вътре в нас я е потискало. Ако веднъж сме изпитали болка, ние сме започнали да се боим от любовта. Ограничили сме нашата любов само по отношение на неголям брой от хора. На всички други казваме: „Ще те обичам, ако ми се подчиниш“. Такава разновидност на любовта поражда силна, почти практическа зависимост.
В човешките взаимоотношения единият партньор често изпитва по-голяма потребност от любов, отколкото другият и това дава на партньора сила. Това прилича на отношенията между наркомана и неговия доставчик. Този, който доставя наркотика, напълно контролира положението и както му е угодно манипулира своите клиенти с помощта на страха. Разбитото сърце е подобно на наркоман, който не може да се снабди с наркотик. В него се пораждат точно такива емоции. Страхът от любовта се среща твърде често, защото за най-малкото удоволствие човек трябва да плати неимоверна цена.
За последния половин век бракът се промени дотолкова, че практически се приближи до разрушаване. Това трябва да се случи в процеса на пречистване, за да може човек да се отърси от всички свързани с брака емоции и страхове. Бракът ще бъде пресъздаван, но вече без всякакво подчинение на единия партньор от другия и негова основа ще стане взаимното уважение. Жената ще получи права да бъде стопроцентова жена. Мъжът ще получи право да бъде стопроцентов мъж.
Когато с уважение се отнасяме към съновиденията на другия човек, няма място за конфликти. Когато престанем да се боим от любовта и се издигнем над някои условности, всичко ще се промени. Днес не става и дума за уважение. Ако аз се опитвам да те командвам, значи, не те уважавам. За недостатъчно уважение говори и жалостта. В жалостта няма състрадание. Жалостта към другия човек поражда жалост към себе си. Ако те съжалявам, значи, ти не си достатъчно силен или умен, за да се справиш. Ако ти ме жалиш, значи не ме уважаваш или не ме считаш за достатъчно умен и силен, за да се справя. Когато ние се опитваме да направим нещо вместо другия, не го уважаваме. Състраданието е в това, да помогнем на падналия човек да стане и след това да кажем: „той вече може да продължи“.
В каквато и трудна ситуация да се окаже човек, не трябва да го съжаляваме. Трябва да го обичаме. Можем да му помогнем чрез нашето състрадание. Човек винаги може да направи избор. Всичко, което се случва с него, е резултат от направения избор.
Хората ще възродят в себе си чувството на отговорност. От векове всячески сме се стремили да не поемаме отговорност, но независимо от това, всяка наша постъпка неизбежно предизвиква реакция. Законът за причинно-следствените връзки е неумолим. Не трябва да се поема отговорност за чуждите грешки. Но трябва да го направим за своите. Можем да помогнем на друг човек като го дарим с любов, но не бива да поемаме върху себе си отговорността за другите, защото това укрепва тяхната илюзорна вяра във възможността да избягат от отговорност. Казаното се отнася за нашите деца, съпрузи, родители и приятели. Ако поемем върху плещите си техните отговорности, те ще станат безпомощни и слаби.
В нашата реалност всичко се решава от действието. Силата не е в съновидението, а в действието. Със своите действия можем да променим всичко наоколо. Вие можете да потърсите свобода на действията в името на трансформацията.