По време на едно от моите шамански пътешествия разбрах, че знанието е ограничение, бариера по пътя към свободата. Знанието е само описание на съня.
Всичко, което знаем, е само описание на съновидението. Всичко, което знаем, е разказ за видяното в съня. А това, което виждаме в съня си, не е реално. Следователно, нереално е и знанието. Цялото знание притежава мнима ценност, тъй като с неговата помощ ние общуваме и обменяме идеи и емоции. Проблемът е, че ако натоварим всички натрупани от нас знания в персонален компютър и започнем да се опираме на него в своите действия, знанието ще попречи на нашата трансцедентация. Знанието се опитва да убеди нашия ум, че трансцендентацията е невъзможна.
Аз казвам на моите ученици, че знанието е последната бариера по пътя на воина. Ние натрупваме знания само за да обменяме информацията в своя компютър. Когато се променим и станем самите себе си, знанието повече няма да ни е необходимо. Човек трябва да премине през реката на знанието, за да достигне до висшето съзнание и никога да не се върне обратно.
Нашето знание напълно отрича интуицията. А интуицията води към истината. Истината е жива. Всичко съществуващо се развива. Всичко съществува-що е проявление на биологична форма. Всичко съществуващо живее.
Единственото ни задължение в този живот е да намерим щастие. За това не ни е необходимо знание, защото всичко, което ни е нужно, е вътре в нас. Чуждата любов може да пробуди вашата собствена любов, но щастливи може да ни направи само нашата любов. Тази любов е вашата истина. Вашата свобода.
Промените се отразяват най-благотворно върху тези, които престанат да им се съпротивляват. Ние не сме тук, за да угаждаме на другите. Главната ни цел е да доставим радост на себе си. Правете всичко, което искате. Тази истина е валидна за всички.
Толтеките са били сред най-великите художници на двете Америки. Те са изразявали своето чувство за прекрасното с голямо майсторство и във всички форми. Всеки от вас е художник и създаваното от вас изкуство е вашето персонално съновидение.
Пробуждайки се за безмълвното знание, вие можете да се попитате: „Доколко е прекрасен моят живот?
Изпитвам ли много любов? Добър ли съм в общуването? Щастлив ли съм?“
Призовавам ви да станете най-великият художник от вашето лично съновидение. Не жалете сили, за да го направите толкова прекрасно, доколкото е възможно. Проявете вашата красота!
Епилог
ПЕЩЕРАТА НА ВЕЛИКИЯ ВОИН
Живял някога на света могъщ и висок човек, бивш войник. Наричал се Велик Воин. Сражавал се в много войни и убил доста хора. В своята малка страна бил истински герой. Всички се бояли от него и го уважавали. Той правел каквото поиска, защото никой не можел да го спре. На всяка крачка не преставал да казва: „Аз съм Велик Воин“.
Веднъж, когато този воин започнал твърде много да се хвали, едно малко момче му казало: „Според мен, ти въобще не си Велик Воин“.
Воинът се ядосал, хванал момчето и казал: „Да се благодариш, че си още малък. Мнозина са платили с живота си и за по-малко. Ако аз не съм велик, кой според теб е велик?“
Момчето отговорило: „Дълбоко в джунглата в една пещера, живее един човек. Той е Велик Воин“.
Воинът веднага се отправил в джунглата да търси съперника си. Накрая намерил пещерата и извикал високо.
„Излез да се биеш с мен, тогава ще видим кой от нас е Велик Воин“. Какво било неговото изумление, когато от пещерата с труд, едва движейки краката си от слабост, излязъл много стар човек.
Воинът се разсмял. „Някой се е пошегувал с мен. Казаха ми, че ти си Велик Воин“.
Поглеждайки го с добри очи, старецът отвърнал: „Този, който ти е казал, е говорил истината. Аз съм Велик Воин“.
„Първо момчето, сега и ти, старче! Не ме принуждавай да те убия“.
„Ако го направиш, ще докажеш, че си убиец, а не воин. Едва ли ще ти стигне смелост да живееш в джунглата самотно, както мен“ — казал старецът.
„Хммм“ — избърборил воинът.
„Поживей цяла година в тези джунгли в пълна самота. След година ела и тогава ще видим кой е Великият Воин“.
Воинът приел предизвикателството и цяла година преживял в джунглата. Станал велик ловец. Учил се от орлите. Учил се от ягуарите. Учил се от паяка.
След една година отново отишъл при стареца. И той отново го поканил да остане една година и да превърне цялото си майсторство на ловец в лов за знание. „Ловувай още една година и ела отново. Тогава ще видим кой от нас е Велик Воин“.