„Нужен си тук“ — беше му казал Гул’дан. — „Ти и твоят клан Уорсонг сте едни от най-добрите воини и трябва да ви пазим като резерва за всеки случай. Освен това някой трябва да остане в Дренор и да защитава интересите ни — някой със сила, някой, на когото вярваме. Някой като теб.“
Гром беше проявил глупостта да позволи ласкателството на уорлока да го отклони от пътя му. Той бе гледал как Блекхенд25 и Оргрим Дуумхамър поведоха Ордата през портала към онзи странен свят, наречен Азерот. Беше гледал как се носят доклади за първоначалния им успех, а после и за пълния им разгром.
Гром тихо изръмжа под нос. Само ако беше отишъл там! Беше сигурен, че е можел да обърне хода на битката… с негова помощ Дуумхамър е можел да покори човешкия град до езерото и все пак да изпрати отряди след предателя Гул’дан и последователите му. После щяха да могат да завладеят Лордерон и да се разпрострат от там, помитайки цялата земя, докато не остане никой, който да им се противопостави.
Гром поклати глава. Миналото си е минало. Блекхенд бе мъртъв, старият му другар Дуротан бе мъртъв, Дуумхамър бе пленен, Тъмния портал — разрушен… Гул’дан го нямаше, а Ордата бе просто сянка на предишното си величие. Но може би нещо можеше да се промени.
Той и Каргат бяха стигнали до мястото на портала и ясно виждаха фигурата, която ги очакваше. Косата на Нер’зул бе напълно посивяла, но иначе вождът на клана Шадоумуун и бивш водач на Ордата изглеждаше все така мощен. Той се обърна към Гром. Вождът на клана Уорсонг изръмжа и потръпна от изненада, виждайки за пръв път лицето на шамана. Бяла боя покриваше бузите, горната устна, носа, веждите и челото на Нер’зул и те изглеждаха като бели кости. И явно това бе целта. Гром осъзна, че старият шаман е маскирал лицето си с образа на череп.
— Гром Хелскрийм и Каргат Блейдфист26! — извика Нер’зул със силен и ясен глас. — Добре дошли!
— Защо ни извика? — попита безцеремонно Каргат, без да хаби излишни думи.
— Имам новини за вас — отвърна шаманът. — Новини и нов план.
Гром изсумтя.
— Две дълги години се кри от нас. Какви новини може да имаш точно ти? — попита гневно той, но с несигурен глас. После посочи към боядисаното му лице. — Ти позволи на Гул’дан да те измести, отказа да пиеш от бокала и се свиваш като мишка в дупката си. Сега твърдиш, че имаш план и се появяваш с лице на мъртвец… Не мисля, че искам да чувам за какво се отнася планът ти.
Той можеше да чуе болката в собствения си глас. Въпреки всичко, което се бе случило с Гул’дан, въпреки недоверието си към всички съветници, шамани и уорлоци през последните няколко години, Гром все още искаше Нер’зул да бъде шаманът, когото помнеше от младините си — силният, строг и мъдър орк, който обедини отделните кланове в една бойна единица. Въпреки острите си думи, Гром искаше да бъде опроверган.
Нер’зул докосна белия череп на лицето си и въздъхна дълбоко.
— Дълго време сънувах смъртта. Видях я, говорих с нея. Видях смъртта на хората си, смъртта на всички, които съм обичал. А това… нося този образ в знак на почит към тях. Не исках да излизам напред, но вярвам, че дължа на хората ни да ги поведа още веднъж.
— Да ни поведеш като последния път? — извика Каргат. — Да ни поведеш към предателство? Към погром? Ще те изпратя при тази смърт, която толкова много почиташ, точно с тази ръка, ако посмееш да ни поведеш отново, Нер’зул!
Той замахна с косата си към шамана. Нер’зул понечи да отвърне, но забеляза нещо зад двамата орки. Гром се обърна и видя тромавата фигура, която приближаваше — явно огър, съдейки по начина, по който се извисяваше над останалите орки.
— Какво ново, Дентарг? — извика Нер’зул, когато помощникът му пресече откритото място, разделящо руините на портала от събралите се орки. — Изпратих те да откриеш и призовеш другите кланове… както поисках и от вас двамата — напомни той на Гром и Каргат. — Но тук виждам само клановете Шадоумуун, Уорсонг и Шатърд Хенд. Къде са останалите?
— Лайтнингс блейд27 казаха, че ще дойдат — каза Гром. — Чака ги дълъг път и може да им отнеме още ден-два, докато пристигнат. — Той поклати глава. — Но нито Тъндърлорд, нито Лафинг Скъл28 искаха да ме послушат — изръмжа. — Бяха прекалено заети да се избиват помежду си.
27
Лайтнингс блейд — Lightning’s Blade (англ.) — lightning (мълния, светкавица); blade (острие). — Б.пр.
28
Лафинг Скъл — Laughing skull (англ.) — laughing (който се смее); skull (череп). — Б.пр.