Гневният рев на Детуинг едва не подкоси Кадгар.
— Децата ми! — изрева той, а болката в гласа му почти… почти накара Кадгар да изпита съчувствие към него. — Въплъщение на съвършенството… красиви и безпомощни…
Думите на Детуинг станаха неразличими, когато той започна да вие и едва не се свлече от гняв и мъка. От устата му капеше магма, която разцепи скалата, на която стоеше, а плющящите му криле завихриха въздуха почти като торнадо. На Кадгар му се прииска да се бе вслушал в думите на Туралиън. Какво си въобразиха, че могат да направят? О, Светлина, какво си бе въобразил той — да се изправи срещу това чудовище, това древно зловещо, ужасяващо въплъщение на гняв? Как изобщо бе възможно да го победят?
— О, колко си смел! — гневът на Детуинг премина в присмех — по-малко суров, но не по-малко смъртоносен. — Явно такъв кураж се иска, за да трошиш яйца и да избиваш невинни деца! Колко жалко, че няма да доживееш да се похвалиш с великото си дело!
Той размаха криле, а от силния порив, който създадоха, Груул изхвърча и се блъсна в скалите зад гърба му. Огрите му извикаха от страх и се свиха, почти прегръщайки скалите около долината. Груул не можеше да се надява на помощ от тях.
— Жалки смъртни! Историята ме познава под много имена, всички споменавани със страх — Нелтарион, Закас и много други. Но ти ще ме запомниш като Детуинг, защото аз нося крилете на смъртта! Аз съм проклятието на живота, мракът в историята, господарят на смъртта, най-великият унищожител! И по-добре повярвай, щом ти казвам, че този свят е мой!
— Никога! — отвърна Груул, изръмжа и се спусна към Детуинг.
Гигантският грон се блъсна в колосалните гърди на дракона, а от удара скалите около тях се разцепиха, а отчупените каменни върхове се затъркаляха надолу. Повечето от хората на Алианса се подкосиха и дори огрите се олюляха и паднаха на колене. Около скалите на долината се бяха появили още дракони, които наблюдаваха баща си, и дори те бяха принудени да отстъпят назад. Но след като прахолякът се вдигна, Груул още клатеше глава, а Детуинг стоеше непокътнат и спокоен.
— Това ли е най-доброто, на което толкова великият Груул е способен? — изсъска заядливо Детуинг и се наведе толкова ниско, че кокалестият му гребен докосна твърдата глава на грона. — Само това ли можеш?
Драконът вдигна едната си предна лапа, докато другата остана свита към гърдите му, и с един нокът посегна към главата на Груул, сякаш се готвеше да размаже насекомо. Това като че ли бе някакъв сигнал. Драконите изреваха, наскачаха от скалите и се спуснаха с убийствена скорост към човеци, огри и грона, които се присвиваха сред скалите около долината. Огрите стояха като парализирани, вторачени и със зинали уста.
— Синове на Лотар! Атака! — гласът на Туралиън беше ясен и силен и се понесе много по-далеч, отколкото бе нужно.
Той вдигна чука си и с прояснен поглед се втурна да посрещне драките. Чукът му засия, когато улучи първия дракон точно по главата. Звярът падна като камък.
— За Куел’Талас! — извика Алериа и рейнджърите й започнаха да стрелят.
Бойни викове се надигнаха сред воините на Алианса — човеци и елфи, и бързо се примесиха с рева на огрите и грона, които започнаха да се отърсват от ужаса си. Драконите се спускаха устремени и горди с баща си, бълваха магма и щракаха с огромните си челюсти сред враговете си. Огрите и гронът явно си спомниха за съвсем скорошната си битка с драките и отново започнаха да хващат летците още във въздуха и да отскубват крилете им. Един огър затръшна крилатия си противник толкова силно в скалите, че едно огромно каменно парче се отчупи и се затъркаля надолу, поваляйки всички, които не бяха достатъчно бързи да се отдръпнат от пътя му.
Кадгар не откъсваше поглед от битката между Детуинг и Груул. Гронът бе достатъчно смел дори да пристъпи към черния дракон, но скоро щеше да бъде победен. Магьосникът подозираше, че причината да е жив все още се дължи изцяло на желанието на Детуинг първо да си поиграе с него и да поизмъчва съществото, което бе решил, че е избило всичките му безценни, ужасяващи деца. И когато свършеше с Груул… Трябваше да вземат черепа от него. Трябваше.
Кадгар вдигна високо жезъла си и изрече думи на мощ. Последвалата светкавица ослепи очите му за миг и остави в тях послеобрази. Мощната мълния удари гърдите на Детуинг и дори успя да отмести туловището му няколко стъпки назад. По металните плочи върху гръбнака му пробягаха светкавици, наподобяващи капки вода върху горещ тиган, но Кадгар осъзна, че драконът изобщо не бе пострадал.